Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 44

Това се вика дедукция — вярно беше преценил. Анисий поседя половин час при Пахоменко, поприказва си с речовития пазач по житейски въпроси — и три кабриолета спряха при портите, а подире им закрита карета катафалка.

От първия кабриолет слязоха Ижицин и Захаров, от втория — фотографът и асистентът, от третия — двама жандармеристи и старшият стражар. От катафалката никой не слезе. Жандармеристите отвориха очуканите врати и изнесоха от нея нещо късо, покрито с брезент.

Медицинският експерт беше мрачен и с необичайно ожесточение гризеше неизменната си лула, ала следователят изглеждаше бодър и оживен, едва ли не радостен. Щом видя Анисий, се навъси:

— Оо, вие ли сте? Веднага надушихте, а? И началникът ви ли е тук?

Но щом се изясни, че Фандорин го няма и няма да идва, а и помощникът му още нищо не знае, Ижицин пак се въодушеви.

— Сега вече се започва — съобщи той и енергично потри ръце. — Значи така. Днес на разсъмване кантонери от жп връзката по направление Москва — Брест открили в шубраците при Новотихвинския прелез трупа на малолетна скитница. Според Егор Вилемович смъртта е настъпила не по-късно от полунощ. Несимпатична гледка, да ви кажа, Тюлпанов! — Ижицин се изкиска. — Представете си: търбухът, естествено, изкормен, наоколо по клоните окачени вътрешностите, а колкото до физиономията…

— Пак ли кървава целувка?! — развълнуван възкликна Анисий.

Следователят прихна и направо се скъса от смях, не можеше да се спре — явно на нервна почва.

— Ох, умирам — промълви той най-накрая и си обърса сълзите. — Превъртели сте с Фандорин покрай тези целувки. Извинете ме за неуместното веселие. Сега ще ви покажа и ще разберете. Ей, Силаков, стой! Покажи лицето й!

Жандармеристите свалиха носилката на земята и махнаха брезента. Заради загадъчното поведение на следователя Анисий очакваше да види нещо особено гадно: стъклени очи, кошмарна гримаса, изплезен език, но нямаше нищо подобно. Изпод брезента се появи някаква черно-червена пита с две топчета: бели, всяко с тъмно кръгче отвътре.

— Какво е това? — попита Тюлпанов и зъбите му затракаха от само себе си.

— Нашият веселяк я е оставил изобщо без лице — с мрачно доволство обясни Ижицин. — Егор Вилемович казва, че кожата е срязана при линията на косата и после е обелена като портокалова кора. На ви целувка. И най-вече сега не може да се идентифицира.

Всичко някак странно се напласти и замержеля пред очите на Анисий. Гласът на следователя сякаш долиташе от далечни далнини.

— Така че край на конфиденциалността. Кантонерите са разказали на куцо и сакато. Единият припаднал. В Москва и без това са плъзнали слухове. В Жандармерийското управление непрестанно долагат за злодей, който решил да избие до крак цялото женско племе. Тази сутрин докладвахме в Петербург. Цялата истина, всичко. Министърът граф Толстов лично ще пристигне. Това е. Значи ще има да хвърчат глави. Аз на моята си държа, за вас не знам. Началникът ви може колкото си иска да си играе на дедукция, на него му е лесно, той си има покровител важна клечка. Но аз мисля някак да мина без дедукции и разчитам само на собствения си хъс и настървение. Вече няма място за лигавене.