Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 42

Кузма Савич я погледна и цъфна в усмивка:

— Разбира се. Значи ви хареса подаръчето ми? Настоях непременно да ви го доставят точно на обед. Да не се задавихте с бульона? Сигурно сте събрали съвещание, премислили сте всякакви версии? Грях ми на душата, обичам да се шегувам. Още щом снощи на Егорка Захаров езикът му се развърза от спирта, веднага намислих да си направя шега. Да сте чували за лондонския Джек Изкормвача? Тъй същия номер сервира на тамошната полиция. При Егорка на масата имаше една рижава покойница. Аз скришом взех скалпела, рязнах й ушето, увих го в кърпа и си го прибрах в джоба. Че много ги къдреше за вас, господин Фандорин: такъв сте били, онакъв сте били, най-заплетения случай можете да разплетете. Което си е вярно — вие сте интересен субект, прав е Захаров. Харесват ми интересните, и аз съм от тях — в тесните очи на милионера пламнаха лукави искрици. — Вижте какво. Забравете тоя майтап — все едно не се получи. Ами елате с нас, здравата ще си попалуваме. Между нас казано, измислил съм една много забавна дяволия за моите стари приятелчета докторчетата. При мадам Жоли всичко вече е подготвено. Утре цяла Москва ще се попикае от смях, като научи. Елате с нас, хайде. Няма да съжалявате!

На това място хорът спря бавната си тиха песен и изведнъж екна:

Кузя — Кузя — Кузя, Кузя — Кузя — Кузя, Кузя — Кузя, Кузя — Кузя, Кузя, до дъно пий!

Бурилин само ги погледна през рамо и гръмливата наздравица секна.

— Често ли пътувате в странство? — ни в клин, ни в ръкав попита Фандорин.

— По-скоро насам идвам често — отвърна домакинът, сякаш без да се учудва на сменената тема. — А в странство живея. Тук няма смисъл да си губя времето — имам управители на място, справят се с всичко без мен. В обхватна дейност като моята едно е важно: да разбираш от хора. Ако добре си подбрал хората, после можеш да си клатиш краката, нещата сами вървят.

— А в Англия били ли сте наскоро?

— Постоянно съм в Лийдс, в Шефилд — там имам фабрики. В Лондон ходя на борсата. Последния път бях през декември. После в Париж, и на Богоявление се върнах в Москва. Защо питате за Англия?

Ераст Петрович леко премрежи поглед, за да угаси блясъка в очите си. Махна прашинка от ръкава си и бавно каза:

— За гавра с тялото на Сечкина ви арестувам. Засега служебно, сутринта ще имам и прокурорско разпореждане. Адвокатът ви ще може да внесе гаранция чак утре по обед. Сега идвате с мен, гостите ви да си вървят. Посещението на публичния дом отпада. Няма нужда да се п-позорят добропочтените доктори. А вие, Бурилин ще си допалувате в ареста.

* * *

В знак на благодарност за спасеното момиче ми се яви сън.

Сънувах, че съм пред престола Господен.

„Седни от лявата Ми страна — рече ми Отецът небесен. — Отмори се, ибо носиш на хората радост и избавление, а това е тежък труд. Неразумни са те, чедата Ми. Очите им гледат наопаки, черното виждат бяло, а бялото — черно; злината за тях е щастие, а щастието — злина. Когато от милост призова някое от тях в невръстните му години, другите плачат и жалят за призваното, вместо да се възрадват за него. Когато оставям някого да живее сто години, до немощ телесна и угасване духовно, за наказание и назидание за другите, те не се ужасяват от страшната му орис, а завиждат. След самоубийствени битки тържествуват отхвърлените от Мен, дори да са осакатени, а за падналите в боя, призвани от Мен да се явят пред лика Ми, жалят и дори тайно ги презират като несретници. Ала те са истинските щастливци, защото са вече при Мен; нещастни са онези, които съм пренебрегнал. Какво да правя с човеците, кажи Ми ти, добра душа? Как да ги вразумя?“