Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 41
Борис Акунин
След тези думи протестните гласове мигом замлъкнаха.
Ераст Петрович стоеше спокойно. Нищо не каза и не направи никакъв опит да се спаси. Сините му очи наблюдаваха разпасалия се богаташ абсолютно безизразно.
Стопанинът делово нареди на лакеите:
— Обърнете Потапич с гръб да не сдращи копойчето. Донесохте ли въже? Обърни се с гръб и ти, канцеларска душо. Афоня, Потапич знае ли да плува?
— Че как не, Кузма Савич. Лете на вилата най обича да се плацика — весело отвърна перчемлията лакей.
— Ей сега ще се поплацика. Сигурно е студена априлската водица, а? Какво стоиш! — подвикна на колежкия съветник. — Обърни се!
И с всичка сила се вкопчи в раменете на Ераст Петрович, за да го обърне гърбом, но Фандорин не се помести ни на йота, сякаш беше издялан от камък. Бурилин му се нахвърли с цялата си мощ. Лицето му се зачерви, жили се издуха на челото му. Фандорин го гледаше все така спокойно, само крайчецът на устата му се изви в лека усмивка.
Кузма Савич попъшка още малко, но почувства колко глупаво изглежда, махна си ръцете и слисан зяпна странния чиновник. В салона настъпи мъртва тишина.
— Точно вие ми трябвате, драги — за пръв път отвори уста Ераст Петрович. — Да си п-поприказваме? — с два пръста дръпна фабриканта за китката и бързо се запъти към затворените врати на банкетната зала.
Очевидно в пръстите на колежкия съветник се таеше някаква магична власт, защото левентът се изкриви от болка и ситно-ситно запристъпя подир куражлията брюнет с побелели слепоочия. Лакеите объркани застинаха, а мечокът моментално седна на пода и палаво заклати муцуна.
На вратата Фандорин се обърна:
— Продължавайте веселбата, г-господа. Кузма Савич засега ще ми даде някои разяснения.
И последното, което забеляза, преди да продължи пътя си, беше съсредоточеният поглед на експерта Захаров.
Сервировката в банкетната зала беше истинско чудо. Колежкият съветник хвърли поглед на прасето, излегнало се блажено сред златисти резени ананас, страховитото туловище на желираната есетра, чудноватите кули на салатите, червените щипки на омарите и си спомни, че заради неуспешната медитация не беше обядвал. Нищо, самоутеши се той. Конфуций казва: „Благородният се засища чрез въздържание.“
В дъното аленееше с ризите и кърпите си циганският хор. Видяха домакина, доведен за ръка от елегантен господин с мустачки, и спряха разпяването насред думата. Бурилин ядосано им махна със свободната си ръка какво сте ме зяпнали, само вие ми липсвахте.
Солистката, цяла в мъниста и фльонги, разбра жеста му превратно и запя с дълбок глас:
А хорът тихо подхвана:
Ераст Петрович пусна ръката на милионера, обърна се с лице към него:
— Получих пратката ви. Да я смятам ли за самопризнание?
Бурилин разтърка побелялата си китка и погледна с любопитство Фандорин:
— Брей, че сила, господин колежки съветник! Иначе не ви личи… Каква пратка? Какво самопризнание?
— Виждате ли, знаете ми званието, макар че Захаров одеве не го спомена. Вие сте отрязали ухото, няма к-кой друг да е. Учили сте за лекар, а снощи сте били със съкурсници при експерта. Затова беше толкова сигурен, че сто на сто ще ви видим тук. Ваш ли е този п-почерк? — показа на фабриканта опаковката на „бандерора“.
