Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 40

— Кому пепел, кому жупел — обади се на висок глас някакъв дългокос с мършаво лице, различен от останалите. И той беше с фрак, но явно чужд, а вместо колосана риза несъмнено носеше бял нагръдник. — Ти, Зензинов, мина между капките. Как иначе, любимецът на началството. Други не извадиха твоя късмет. Томберг се пропи, Стенич, чух, бил превъртял. Соцки пукнал в ареста. Лека му пръст, напоследък все ми се привижда. Вчера например…

— Томберг се впиянчи, Стенич се побърка, Соцки се гътнал, а Захаров вместо хирург станал полицейски трупорезач — без церемонно го прекъсна домакинът, но не погледна Захаров, а с неприятен интерес се загледа в Ераст Петрович. — Кого си ни докарал, Егорка, душо албионска? Не си спомням такъв натрапник в лечителското ни братство.

Юдата Захаров демонстративно се дръпна от колежкия съветник и преспокойно съобщи:

— Господа, това е Ераст Петрович Фандорин, прословута личност в някои среди. Към генерал-губернатора отговаря за някои от най-тежките криминални деяния. Помоли ме непременно да ви го доведа. Не можех да откажа — той ми е висшестоящо началство. С други думи, надявам се да го приемете с отворени обятия.

Корпорантите надигнаха възмутен ропот.

Някой скочи, друг саркастично изръкопляска.

— По дяволите!

— Тези господа се самозабравят!

— Не прилича много на копой.

Такива и подобни забележки се понесоха от всички страни, Ераст Петрович пребледня и присви очи. Нещата взимаха неприятен обрат. Фандорин впери поглед в коварния експерт, но нищо не успя да каже — домакинът скочи към неканения гост и го склещи за рамото с желязна хватка.

— Обаче в моя дом има само едно началство: Кузма Бурилин — ревна милионерът. — При мен без покана не се идва, за хрътки пък дума да не става. А който дойде, втори път няма да си го позволи.

— Кузма, помниш ли у граф Толстой — викна дългокосият. — Как качихме там на мечка кварталния и го цамбурнахме в реката! Дай и това конте да го повозим. Хем ще е полезно за Потапич, глей какъв е посърнал.

Бурилин заметна глава назад и гръмогласно се изсмя:

— Ох, Филка, пиянска душо, ей затуй те тача, че си човек с фантазия. Ей! Докарайте Потапич!

Някои от по-трезвите гости взеха да вразумяват домакина, но двама едри лакеи вече водеха на верига голяма рунтава мечка с намордник. Мечокът обидено ръмжеше и се дърпаше, току понечваше да седне на пода, лакеите го влачеха и ноктите му скърцаха по огледалния паркет. Прекатури се каче с палма, буци пръст се разхвърчаха наоколо.

— Това е прекалено, Кузма! — възкликна Зензинов. — Вече не сме хлапаци! Ще си докараш неприятности. В края на краищата си тръгвам, ако не прекратиш веднага!

— Наистина — подкрепи професора друг благоразумен гост. — Ще стане скандал, а няма нужда.

— Вървете на майната си! — кресна Бурилин — Само че да знаете, клизми такива, че за цялата нощ съм ангажирал заведението на мадам Жоли. Ще идем без вас.