Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 38

Ераст Петрович го изгледа с неприязън.

— Не сте само бивш студент, а и сегашен съдебен лекар, обвързан с клетва. Или сте забравили за какво разследване става дума? — и продължи съвсем тихо и студено: — Мога, разбира се, да наредя проверка на почерците на всичките ви състуденти, но ще загубим седмици. Съсловната ви чест няма да пострада, но ще се погрижа лично вас да ви съдят и да ви отнемат правото да работите на д-държавна служба. Захаров, отдавна се знаем. Не си хвърлям думите на вятъра.

Захаров се сви, запремята лулата си наляво-надясно в устата.

— Моля ви, господин колежки съветник… Не мога. После всички ще ми обърнат гръб. Не на държавна служба, изобщо няма да си намеря работа като медик. Вижте какво… — жълтото му чело се сбърчи. — Днес продължаваме срещата. Разбрахме се да се съберем в седем у Бурилин. Той не можа да завърши, както впрочем мнозина от нашата компания, но от време на време се срещаме… Вече приключих, останалото ще довърши Грумов. Тъкмо се канех да се прибера да се умия, да се преоблека и да тръгвам. Живея тук, във ведомствена квартирка към гробищната управа. Много е удобно… Та ако искате, ще ви взема с мен у Бурилин. Не знам дали ще дойдат всички от снощните, но който ви интересува, сигурно ще присъства, гарантирам ви… Извинете, само с това мога да ви съдействам. Лекарска чест.

Жалните интонации му бяха явно непривични и Ераст Петрович се смили, реши да не го притиска повече. Само поклати глава, изненадан от странната разтегливост на корпоративната им етика: не върви да издадеш вероятния убиец, ако си учил с него, но да заведеш детектив у бивш съкурсник — като нищо.

— Усложнявате ми з-задачата, но добре, така да бъде. Осем минава. Преобличайте се и да вървим.

Докато пътуваха с файтона (а беше доста далече, на „Якиманска“), повечето време мълчаха. Захаров беше мрачен, с нежелание отговаряше на въпросите, но Фандорин успя да научи поне малко за стопанина.

Казва се Кузма Савич Бурилин. Фабрикант, милионер, от стар търговски род. Брат му, много по-голям от Кузма, се приобщил към сектата на скопците. „Скопил се от греховността“, заживял като аскет, трупал капитали. Канел се да „кръцне“ и малкия си брат, когато навърши 14 години, обаче тъкмо преди „великото тайнство“ Бурилин старши скоропостижно умрял и момчето не само останало с атрибутите си, а и наследило огромно състояние. Както саркастично отбеляза Захаров, преминалият ужас за по чудо оцелялата мъжественост оттам нататък белязал цялата биография на Кузма Бурилин. Вече бил обречен непрестанно да си доказва, че не е скопен, та дори се стигало до някои ексцесии.

— И з-за какво му е на такъв богаташ да следва медицина? — попита Фандорин.

— Бурилин опита много науки — и у нас, и в чужбина. Гони го любопитство, но и непостоянство. Диплома не му е нужна, затова така и не завърши нищо, а от медицинския го напъдиха.

— Защо?

— Ами намери се защо — неопределено отговори експертът. — Скоро ще го видите с очите си що за субект е.