Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 36

Възможна е обаче и съвсем друга версия. Гадното послание е изпратено не от убиеца, а от някой циничен шегаджия, намерил в трагичната ситуация повод за жестоко забавление. В Лондон полицията беше получила и подигравателно писмо, уж написано от престъпника и подписано с „Джек Изкормвача“, откъдето всъщност дойде и прякорът му. Английските следователи стигнаха до извода, че това е мистификация. Може би по-скоро за да оправдаят неуспешното издирване на изпращача.

Но няма нужда да си усложнява задачата, да я прави двойна. Засега не е важно дали изпращачът на ухото е убиецът. В момента по-важното е да се изясни кой е той. После може да излезе, че именно същият е Изкормвача. Московският номер с пратката се отличава с нещо много съществено от лондонския: за убийствата в Ийст Енд знаеше цялата британска столица и всъщност всеки можеше да се „пошегува“. А в дадения случай подробностите на вчерашното злодеяние са известни на много тесен кръг от хора. Колко са те? Съвсем малко, дори да включим най-близки приятели и роднини.

И така, какви координати имаме за изпращача на „бандерора“?

Човек, учил извън обичайната образователна система, но достатъчно образован, за да напише без грешки „Негово високоблагородие“ и „колежкия“. Това първо.

С оглед на кутийката от „Кузнецов“ и пудриерата „Клюзере“ — човек с възможности. Това второ.

Човек, който не само е осведомен за убийствата, но знае и за ролята на Фандорин в разследването. Това трето.

Човек с достъп до моргата, което още повече стеснява списъка на заподозрените. Това четвърто.

Човек с опит в хирургията. Това пето.

Предостатъчно!

— Маса, файтон! Спешно!

Захаров излезе от помещението за аутопсии с кожена престилка, черните му ръкавици омацани с някаква кафеникава слуз. Лицето му подуто, махмурлийско, в крайчеца на устата — угаснала лула.

— Аа, губернаторовото око — вяло рече той вместо поздрав. — Какво има, още някой ли е ситно скълцан?

— Егор Вилемович, колко т-трупа на проститутки имате в мразилника? — рязко попита Ераст Петрович.

Онзи сви рамене:

— Както е наредил господин Ижицин, сега ни мъкнат всички парцалани, дето са си отмърсували. Освен общата ни дружка Андреичкина вчера и днес са доставени още седем. Да не си търсите разтуха? — нагло се ухили Захаров. — Има много сладки. Но не знам дали са ваш тип. Май предпочитате изкормените, а? — патоанатомът много добре виждаше, че е антипатичен на чиновника, и като че ли това му доставяше удоволствие.

— Покажете ми ги — колежкият съветник решително издаде напред долната си устна, подготвяйки се за тягостната гледка.

В обширното помещение със запалени силни електрически крушки Фандорин видя първо дървени стелажи с наредени стъкленици, в които киснеха някакви безформени неща, после погледна към продълговатите поцинковани маси. На една от тях до прозореца стърчеше черната питанка на микроскопа и лежеше проснато тяло, над което баеше нещо асистентът.

Ераст Петрович хвърли кос поглед, видя, че трупът е мъжки, и с облекчение отмести очи.