Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 28

Стенич поклати глава:

— Ех, млад сте, господине. Дали сте чували за „Садическия кръжец“? Ами — тогава сигурно още сте били в гимназията. Сега през април станаха седем години… В Москва почти не се знае за този случай. Вдигна се малко шум в медицинските кръгове, но тези среди не допускат изтичане на сведения — корпоративност. Не изнасят кирливите ризи. Е, мен ме изнесоха…

— „Засади“ какво кръжец? — направи се на гламав Анисий, припомняйки си изключването за „безнравственост“.

Събеседникът му се изсмя неприятно.

— Не е точно за засаждане. Бяхме петнайсетина калпазани. Студенти в медицинския факултет и две курсистки. Мрачни времена бяха. Предишната година нихилистите убиха царя освободител. И ние бяхме нихилисти, но без политика. За политика по него време щяха да ни пратят в каторга, ако не и по-зле. А тогава само Соцки, водача ни, го прибраха в арестантските роти. Без съд, без шум, с министерски указ. Останалите ги разпределиха в разни неклинични направления: фармация, химия, патоанатомия — като недостойни за благородното лекарско звание. А който си нямаше височайши покровители, като мен, направо вън.

— Не е ли доста жесточко? — съчувствено въздъхна Тюлпанов. — Какво толкова сте направили?

— Сега съм склонен да смятам, че не е било жесточко. А съвсем съобразно… Знаете ли, млади хора, избрали медицинското образование, понякога изпадат в такъв един цинизъм. У тях се загнездва мнението, че човек не е Божий образ, а уред от стави, кости, нерви и прочее пълнеж. В долните курсове си куражлия, ако закусиш в моргата, а бутилката бира си я държиш върху току-що зашития корем на „мършата“. Има и още по-вулгарни шегички, няма да ви ги разказвам, че са гадни. Но това са обичайните немирства, а ние стигнахме по-далеч. Сред нас се намираха хора с много пари, така че имаха възможност да се развихрят. Обикновеният разврат скоро ни додея. Водачът ни, покойният Соцки, беше човек с развинтено въображение. Не се върна от арестантските роти, загина, иначе го чакаше голямо бъдеще. Най-много се ценяха садическите забавления. Намерим си най-гнусната проститутка, платим й двайсет и пет рубли и започваме да се гаврим с нея… Е, догаврихме се… В един евтин бардак от препиване усмъртихме една дърта курва, готова на всичко за три рубли… Случаят се потули, не се стигна до съд. Нещата се решиха тихо кротко. Отначало бях бесен, че така ми съсипаха живота — бях много беден, давах уроци, майка ми изпращаше колкото можеше… А после след години, изведнъж разбрах: хак ми е!

Анисий присви очи:

— Как така „изведнъж“?

— Така — кратко и строго отвърна Стенич. — Открих Бога.

Тук има нещо, помисли си Тюлпанов. Малко да задълбае, може и да открие „идеята“, дето вика шефът. Как да завърти разговора към Англия?

— Сигурно доста ви е блъскал животът? Не се ли опитахте в странство да откриете щастието?

— Щастието? Не, не съм го търсил. Но разврата го търсих в много страни. И го намирах предостатъчно, прости ми, Господи! — Стенич ревностно се прекръсти, извърнат към закачената в ъгъла икона с образа на Спасителя.