Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 27

— Не съм и фелдшер даже — отвърна Стенич, трогнат от доверието на непознатия (пък и от ласкателствата, човек обича да го хвалят). — Доктор Розенфелд наистина ме използва като фелдшер, но по длъжност съм само милосърден брат. И работя без заплащане, като доброволец. За изкупление на греховете.

А, така ли било, рече си Анисий. Ето защо бил този посърнал поглед, това смирение. Трябва да се коригира линията.

И той отговори съсредоточено:

— Чудесен път сте избрали за изкупление на греховете. Къде по-добре, отколкото да палите свещички в черква и да биете чело. Дай Боже да добиете скорошно душевно облекчение.

— Не искам скорошно! — с неочакван плам извика Стенич и в очите му, досега мъртвешки, блесна огън и страст. — Нека е трудно, нека е продължително! Така е най-добре, така е правилно! Аз… рядко говоря с другите, много съм необщителен. И съм свикнал на усамотение. Но у вас има нещо, което предразполага към откровеност. Направо ми се ще… Че все сам, сам, ще взема пак да се побъркам.

Анисий не можеше да се начуди — брей тези теории на шефа! Ключето пасна на ключалката, така пасна, че вратата сама се отвори. Повече нищо не трябва да прави, само да слуша и да поощрява.

Паузата обезпокои милосърдния брат.

— Сигурно нямате време? — гласът му трепна. — Знам, че си имате свои проблеми, не ви е до чужди откровения…

— Който има собствени проблеми, по-добре разбира чуждите — излицемерства Анисий. — Какво ви измъчва? На мен можете да кажете. Аз съм чужд човек, дори имената си не знаем. Ще си поговорим и ще се разотидем. Какъв грях ви тежи на душата?

За миг дори си представи как онзи пада на колене, ридае: прости ми, добри човече, тежък, кървав грях ми тежи, със скалпел изкормвам жените. И край, случаят е приключен, следва награда от началството и най-вече похвални слова от шефа.

Но не, Стенич не падна на колене и каза съвсем друго:

— Гордостта. Цял живот ме тормози. За да я надмогна, дойдох тук на работа, тежка работа, мръсна. Чистя гадостите на лудите, от нищо не се гнуся. Унижението и смирението са най-добрият лек за гордостта.

— Значи за гордост са ви изключили от университета? — попита Анисий, неспособен да прикрие разочарованието си.

— Моля? А, от университета. Не, там беше друго… Ще ви разкажа… Да смиря гордостта си — милосърдният брат пламна, цял се изчерви. — По-рано имах друг грях, по-силен. Сладострастие. Него преодолях, животът ми помогна. Но на младини бях много порочен — и не толкова от чувственост, колкото от любопитство. Това е още по-мерзко, нали?

Анисий не знаеше какво да отговори, но му беше интересно да послуша за порока. Да не би пък след сладострастието да се навърже и злодейството?

— За мен в сладострастието няма никакъв грях — каза той. — Грях е, ако вредиш на ближния си. А кому вредиш със сладострастие, стига да не мине в насилие.