Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 30

Обаче днес е сряда.

Анисий прочете обявата в приемната: „Консултация при професор — десет рубли. Преглед при лекар — пет рубли. Преглед при г-жа доктор Роганова — три рубли.“

— Скъпичко — оплака се той на служителя. — Сестра ми е недъгава. Няма ли за такива по-евтин преглед?

Служителят отначало строго отсече:

— Не може. Елате в понеделник или вторник — но после погледна Сонка, увесила чене, и омекна: — Пробвайте в отделението за родилна помощ при Лизавета Андреевна. Тя е почти като докторка, само че по длъжност е акушерка. Взима по-евтино, а може и нищо да не ви вземе, ако ви съжали.

Чудесно, значи Несвицка е тук.

Излязоха от приемната, свърнаха към градинката. Докато вървяха към жълтата двуетажна сграда на отделението за родилна помощ, се случи произшествие.

Тресна се прозорец на втория етаж, звънко се посипаха стъкла. Анисий видя млада жена по нощница да се качва на перваза, черните й коси размятани по раменете.

— Махайте се, мъчители! — с див глас изкрещя жената. — Мразя ви! Искате смъртта ми!

Погледна надолу — а етажите високи, доста разстояние е до земята, — долепи гръб до стената и ситно запристъпва по парапета встрани от прозореца. Сонка застина с отворена уста — такова чудо не беше виждала.

От прозореца се подадоха няколко глави и взеха да увещават чернокосата да не прави глупости, да се върне.

Но си личеше, че жената не е на себе си. Току залитне, а парапетът тесен. Сега или ще падне, или ще се хвърли. Снегът долу се е стопил, гола земя, камънаци, стърчат някакви железа. Ще се убие, най-малкото тежко ще се осакати.

Тюлпанов погледна наляво, надясно. Хората зяпат, но физиономиите на всички объркани. Какво да направи?

— Дай платнище или поне одеяло! — викна той на един санитар, който беше излязъл да пуши и направо се бе вкаменил с цигарата в уста.

Онзи се сепна и се затича, но надали щеше да сколаса.

Висока жена разбута зяпачите на прозореца и решително се качи на перваза. Бяла престилка, метално пенсне, косата вързана отзад на стегнат кок.

— Ермолаева, стига дивотии! — викна тя с началнически глас. — Синът ти плаче, иска да суче! — и също като обезумяла тръгна по парапета.

— Той не е мой син! — изпищя чернокосата. — Сменили сте ми детето!

Онази с бялата престилка направи още една крачка, протегна ръка, но Ермолаева се дръпна и с вой скочи.

Зрителите ахнаха — в последния момент докторката успя да я хване някъде под яката. Нощницата изпращя, но издържа. Краката на увисналата жена неприлично се разголиха и Анисий се заплесна, но веднага се засрами — хубава работа! Докторката се беше хванала с едната ръка за улука, с другата държеше Ермолаева. Сега или ще я изтърве, или ще се стовари заедно с нея.

Тюлпанов бързо свали шинела, махна на двама, застанали наблизо, опънаха шинела и застанаха под увисналата.

— Не мога повече! Пръстите ми се отварят! — викна желязната докторка и в същия миг чернокосата политна.

От удара всички изпопадаха. Тюлпанов скочи, разтръска леко навехнатите си китки. Жената лежеше зажумяла, но май беше жива и нямаше кръв. Един от помагачите на Анисий с вид на продавач седеше на земята, държеше се за рамото и тихо стенеше. Жалко за шинела — ръкавите се отпраха и яката се скъса. Нов шинел, есента му го шиха за четирийсет и пет рубли.