Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 29

Анисий пък възкликна простодушно:

— Да не сте ходили и в Англия? Толкова съм го мечтал, ама явно няма как да стане. Всички разправят каква е изключително цивилизована страна.

— Странно, че питате за Англия — внимателно го погледна бившият грешник. — Изобщо сте чудноват господин. Каквото и да попитате, точно уцелвате. В Англия открих Бога. До този момент животът ми беше недостоен, унизителен. Бях протеже на един малоумен. И внезапно реших и промених всичко.

— Нали сам казвате, че унижението е полезно за потискане на гордостта. Защо тогава сте решили да се откажете от унизителния живот? Няма логика.

Анисий искаше да измъкне повече подробности за английския му период, но направи груба грешка — с въпроса си подбуди „костенурката“ към отбрана, а това не биваше да се случва.

И Стенич моментално се скри в черупката си:

— Ама кой сте вие, че да тълкувате логиката на душата ми? И какво съм се размекнал изобщо пред вас?!

Погледна го с възпалени очи, пълни с омраза, тънките му пръсти конвулсивно зашариха по масата. А на масата впрочем имаше стоманена съдинка с разни медицински инструменти. Анисий си спомни, че Стенич се е лекувал от умопомрачение, и заотстъпва към коридора. Така или иначе, повече нищо полезно няма да му каже.

Но някои неща все пак се изясниха.

Обратният път беше още по-дълъг — от Лефортово чак до Девиче поле на другия край, където съвсем отскоро с парите и на името на текстилеца Тимофей Савич Морозов, манифактур-съветник, се беше открила Гинекологична клиника към Московския императорски университет. Сонка може и да е ненормална, но все пак е жена и защо да няма някакви женски проблеми. Ето ти за разследването полза и от идиотката.

Сонка беше превъзбудена, лефортовският „дот“ невероятно я беше впечатлил.

— С чуче пук-пук, лянце скок, нетах, бонандал.

За всеки друг безсмислени звуци, но Анисий всичко й разбираше: докторът я чукнал по коляното с чукчето, коляното й подскочило, не я било страх, а докторът не й дал бонбон.

За да не му пречи да се съсредоточи, той спря файтона при Сирашкия институт, купи й голямо захарно петле на клечка и Сонка млъкна. Оплезила целия си език, ближе, с белезникавите си оченца зяпа наоколо. Колко събития й се случват днес, а не знае, че ще става още по-интересно. Вечерта ще има да я умирява, няма да може да заспи от въодушевление.

Накрая стигнаха. Хубава клиника беше вдигнал щедрият манифактур-съветник, дума да няма. Семейство Морозови изобщо прави много за града. Наскоро вестниците писаха, че почетната гражданка Морозова учредила командировки в чужбина за практическо усъвършенстване на млади инженери. Сега всеки възпитаник на Императорското московско техническо училище, стига само да е православен по вяра и руснак по кръв, може да си опита късмета и в Англия, и дори в Северноамериканските щати. Велика работа! А тук, в гинекологичната клиника, в понеделник и вторник има безплатни прегледи за бедните. Не е ли прекрасно?