Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 25
Борис Акунин
Костенурка, сетер, лъвица, зайче
Анисий каза на Палаша да облече Сонка официално и сестра му, едра идиотка, се зарадва и загука. За нея всяко излизане беше събитие, а най-много обичаше да ходят в болницата при „дота“ (което на нейния език означаваше „доктор“). Там дълго и търпеливо си говореха с нея, непременно й даваха бонбон или сладка, преслушваха я с прохладна желязна тръбичка, опипваха й корема, с интерес й гледаха в устата — а Сонка това и чака, така старателно отваря уста, че ще ги глътне.
Извикаха познатия си файтонджия Назар Степанич. Отначало Сонка както винаги се поуплаши от кротката кобила Муха, която пръхтеше с ноздри, дрънчеше с такъмите и кривеше кървясало око към дебелото, тромаво и омотано с шалове женище. Такъв ритуал си имаха Сонка и Мухата.
От „Гранатний“ потеглиха към Лефортово. Обикновено ходеха по-наблизо при доктор Максим Христофорич във Взаимоспомагателното дружество на „Рождественка“, а този път стана голямо пътешествие — почти през целия град.
Наложи се да заобиколят „Трубная“ — беше наводнена. Кога най-после ще грейне слънце да подсуши земята? Колко е мрачна Москва, колко е занемарена. Къщите сиви, улиците мръсни, хората овързани в някакви дрипи, сгърчени от ветрищата. Но на Сонка явно й харесваше. Тя непрестанно побутваше брат си с лакът: „Ниси, Ниси“ — и му сочеше с пръст ту враните по дърветата, ту бъчвата водоноска, ту пиян занаятчия. И му пречеше да мисли. А имаше за какво да мисли — и за отрязаното ухо, с което шефът се зае лично, и за собствените трудни задачи.
Александровската общинска болница „Утеши скръбта ми“ за лечение на психично болни, нервно болни и парализирани се намираше на площад „Госпитальный“ оттатък Яуза. Бяха проучили, че Стенич е милосърден брат при доктор Розенфелд в пето отделение, където лекуват най-буйните и безнадеждните.
Анисий плати пет рубли на касата и поведе сестра си при Розенфелд. Подробно заразказва на лекаря за последните промени в състоянието на Сонка: нощем взела да се буди с плач, на два пъти отблъснала Палаша, което по-рано не й се случвало, а освен това отскоро взела да си играе по цял ден с огледалцето — зяпа се с часове, пули свински очички.
Получи се дълга история. На два пъти в кабинета влезе човек с бяла престилка. Първо донесе изварени спринцовки, после взе рецепта за изготвяне на някаква тинктура. Докторът му говореше на „ви“ и го наричаше на име и бащино: Иван Родионич. Значи това е Стенич. Изнурен, блед, с грамадни очи. Косата му дълга, права, а лицето му обръснато, та има някакъв средновековен вид.
Анисий остави сестра си за преглед при доктора, излезе в коридора, надникна през открехнатата врата с надпис „Манипулационна“. Стенич беше с гръб, забъркваше в стъкленичка някаква зелена каша. Какво можеше да види Анисий отзад: прегърбена фигура, престилка, износени обуща.
