Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 23

— По време на лондонските престъпления на Изкормвача е била в Англия, това първо — започна заключенията си Тюлпанов. — По време на московските престъпления е била в Москва, това второ. Има медицински умения, това трето. Очевидно е особено същество и е далеч от женския тип, това четвърто. В никакъв случай не можем да игнорираме Несвицка.

— Именно. Освен това да не забравяме, че и в лондонските убийства, и в убийството на Андреичкина липсват каквито и да било признаци за полови вмешателства, обичайни в случаите, когато маниакът е мъж.

— А вторият кой е? — попита Ангелина.

— Иван Родионович Стенич. Трийсетгодишен, бивш студент от Медицинския факултет на Московския императорски университет. Преди седем години е изключен „за безнравственост“. Дявол знае какво се е имало предвид, но за нашия профил май пасва. Сменил е няколко служби, лекувал се е от душевно разстройство, пътешествал е из Европа. Пристигнал е от Англия на единайсети декември. От нова година е милосърден брат в болницата за умопобъркани „Утеши скръбта ми“.

Тюлпанов плесна с длан по писалището:

— Дяволски е съмнителен!

— Станаха двама заподозрени. Ако нямат нищо общо, ще проверим варианта, който ни предложи Ангелина Самсоновна — че Джек Изкормвача е пристигнал в Москва, избягвайки зоркото око на полицията. И едва след като се убедим, че и това е изключено, ще се откажем от основната версия и ще потърсим наш си Ваня Изкормвача, който никога не е бил в Ийст Енд. Съгласни ли сте?

— Да, само че той е същият Джек и не е никакъв Ваня — убедено заяви Анисий. — Всичко съвпада.

— С кого предпочитате да се заемете, Тюлпанов, с милосърдния брат или с акушерката? — попита шефът. — Давам ви право на избор като на мъченик на ексхумацията.

— Щом въпросният Стенич работи в лудница, имам идеален предлог да се запозная с него — Сонка — докладва Анисий железния си аргумент, който обаче беше подсказан не толкова от логиката, колкото от желанието — все пак мъж, при това с душевен недъг, му изглеждаше по-перспективен като Изкормвач, отколкото бегълка революционерка.

— Добре — усмихна се Ераст Петрович. — Заминавайте за Лефортово, а аз за Девиче поле при Несвицка.

Но и бившият студент, и акушерката останаха за Анисий, защото в този момент се звънна на вратата.

Влезе Маса и каза:

— Поста — и за уточнение с удоволствие произнесе трудната звучна дума: — Бандерора.

„Бандерорът“ представляваше малък пакет. На сивата амбалажна хартия с разкривен небрежен почерк беше написано: „За Негово високоблагородие колежкия съветник Фандорин лично. Спешно и строго секретно“.

Тюлпанов погледна любопитно, но шефът не разопакова веднага бандерола.