Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 24

— Раздавачът ли го донесе? Няма адрес.

— Не, един момце. Дар и избягар. Трябва да се фане? — обезпокои се Маса.

— Щом е избягал, вече не може да се хване.

Фандорин извади от хартията велурена кутийка, вързана с червена копринена панделка.

В кутията имаше лачена пудриера. В пудриерата — нещо жълтеникаво, релефно върху салфетка. Анисий в първия момент го помисли за гъба млечница. Вгледа се и ахна.

Човешко ухо.

* * *

Из Москва плъзнаха слухове.

В града се заселил върколак. Излезе ли жена по тъмно, върколакът веднага се явява. Тихо-тихо я следва, иззад оградата я дебне с червеното си око и ако тя навреме не каже свята молитва, жална й майка — върколакът изскача и първо си забива зъбите в гърлото й, после й разкъсва корема да изяде вътрешностите. Та този върколак вече бил изпил кръвчицата на безброй жени, но началството крие това от народа, защото го е страх от царя.

Така се говореше днес на сухаревския битпазар.

За мен става дума, аз съм върколакът, дето се е заселил в града. Смешна работа. Такива като мен не се „заселват“, те са пратени със страшна или радостна вест. Аз съм пратен с радостна вест, московчани.

Грозен град, грозни хора — аз ще ви направя прекрасни. Няма как да се погрижа за всички, не ми се сърдете. Но за мнозина, мнозина.

Обичам ви с всичките ви мерзости и уродливости. Мисля ви само доброто. Имам любов за всички. Виждам Красотата под въшливите ви дрешки, под крастата на мръсните ви тела, под сипаницата и обривите. Аз съм вашият спасител, вашата спасителка. Аз съм ви брат и сестра, баща и майка, съпруг и съпруга. Аз съм и мъж, и жена. Аз съм андрогин, онзи най-прекрасен родоначалник на човечеството, който е имал белезите и на двата пола. После андрогините са се разделили на две половинки, мъжка и женска, и са се появили хората — нещастни, крайно несъвършени, болезнено самотни.

Аз съм липсващата ви половинка. Нищо не може да ми попречи да се съединя с тези от вас, които избера.

Господ ми е дал ум, хитрост, усет и неуязвимост. Онези тъпи, груби пепелявосиви същества преследваха андрогина в Лондон, без дори да се помъчат да разберат какво означават посланията му към света.

Отначало ме забавляваха жалките им опити. После почувствах горчивина.

Може би отечеството ще разбере пророка, помислих си. Безразсъдната, мистична, запазила искрената си вяра Русия, с нейните скопци, разколнически самоизгаряния и схимници ме помами — и май ме измами. Сега същите тъпи, груби, плиткоумни създания преследват Декоратора в Москва. Весело ми е, нощем ме разтърсва беззвучен смях. Никой не вижда тези пристъпи на веселие, ако ме види, сигурно ще си помисли, че съм ненормален. Е, ако всеки, който не е като тях, е луд, тогава да, разбира се. Но в такъв случай и Христос е луд, и всички светии, всички гениални безумци, с които толкова се гордеят.

Денем по нищо не се отличавам от грозните, жалките, гъмжилото. Аз съм виртуоз в мимикрията, те никога не биха се досетили, че съм от друга порода.

Как може да се отвращават от Божия дар — собствените си тела! Мой дълг и призвание е полека-лека да ги приуча към Красотата. Аз правя красиви онези, които са безобразни. Красивите не ги закачам. Те не оскърбяват с вида си Божия образ.