Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 94

— Винаги само единият от двамата.

— Стори ли ти се като човек, който вече е бил по тия места?

— Да, господине.

— Можеш ли да ми ги опишеш?

— Само единия, който ми говореше. Беше изцяло без зъби.

Значи, Джамил Зарзис, заместникът на Гафса, беше дошъл.

— Имаш ли мобилен телефон?

— Да, господине. На седалката в колата.

— Някой обажда ли ти се, или пък ти да си се обаждал на някого, след като остави онези двамата?

— Не, господине.

Монталбано се приближи към ягуара, взе джиесема и го сложи в джоба си. Мардзила дори не гъкна.

— Сега се качвай в колата и се прибирай вкъщи.

Мардзила се опита да се изправи, но не можа.

— Ще ти помогна аз — каза комисарят.

Сграбчи го за косата и с едно издърпване го изправи, а мъжът изкрещя от болка. После с жесток ритник в бъбреците го набута в ягуара. На Мардзила му трябваха цели пет минути, за да потегли, толкова силно трепереха ръцете му. Монталбано изчака червените светлинки да изчезнат, за да се върне да седне до Ингрид.

— Не знаех, че си способен на… — каза Ингрид.

— На?

— Не знам как да го кажа. На… цялата тази лошотия.

— Нито пък аз — каза Монталбано.

— Ама какво е направил?

— Направил е… инжекция на едно дете, което не я е искало — не успя да се изрази по-добре.

Ингрид го погледна в пълно недоумение.

— А ти си отмъщаваш на него заради страха от инжекции, който си изпитвал, когато си бил дете?

Психоанализа за психоанализа — Ингрид не можеше да знае, че малтретирайки Мардзила, в действителност той искаше да малтретира себе си.

— Хайде, пали мотора — каза й комисарят. — Закарай ме до Маринела. Чувствам се уморен.

16.

Просто излъга, защото никак не беше уморен, напротив, жадуваше да започне онова, което се въртеше из главата му. Но се налагаше колкото е възможно по-бързо да се освободи от Ингрид, не можеше да губи нито минута повече. Раздели се с шведката все така припряно, изказа й огромните си благодарности, разцелува я няколко пъти и й обеща, че ще се видят идната събота. Веднага щом остана сам в дома си, сякаш се преобрази в герой от немите филми, заприлича на движеща се зигзагообразно из стаите ракета в отчаяно търсене на нещо: къде ли, по дяволите, беше оставил неопреновия си костюм, който облича за последно, когато се наложи да се гмурка в морето, за да търси колата на счетоводителя Гаргано преди около две години? Обърна къщата наопаки и най-накрая го намери опакован в найлон в едно вътрешно чекмедже на гардероба. Но търсенето, от което наистина се вбеси, беше на един никога неизползван кобур за пистолет, който трябваше да е някъде из къщата. Накрая го откри в банята, вътре в шкафа за обувки, върху чифт пантофи, които никога дори не му беше минавало през главата да обуе. Изглежда, благодарение на гениалната идея на Аделина е бил прибран там. Сега къщата изглеждаше така, сякаш е била претърсена от препили с вино ландскнехти. На другата сутрин беше по-добре да не се срещат с домашната му помощница Аделина, която щеше да е в лошо настроение, след като видеше, че трябва да подреди всичко отново.

Съблече се и надяна водолазния костюм, прекара колана през гайката на кобура и си сложи отново само дънките и якето. Застана пред огледалото и започна да се оглежда: първо го напуши смях, но после се засрами от себе си, изглеждаше маскиран и облечен като за филм. Да не би да има карнавал?