Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 92

— Уф! Направо ми идва да им дам знак, че ги следвам.

— И защо?

— За да раздвижа ситуацията.

— Не се прави на глупачка!

Ягуарът подмина Монтекиаро и пое по пътя, който водеше към брега.

— Покарай малко ти — каза Ингрид. — Аз се отегчих.

— Не.

— Защо?

— Първо, защото след малко по пътя няма да има други коли и ще трябва да загасиш фаровете, за да не те забележат. А аз не мога да шофирам на лунна светлина.

— И второ?

— Второ, защото познаваш този път доста по-добре от мен, при това нощно време.

Ингрид се обърна за миг, за да го погледне.

— Знаеш ли къде отиват?

— Да.

— Къде?

— Във вилата на твоя бивш приятел Нини Лококо, както са го наричали.

Беемвето поднесе и за малко да излезе от пътя, но Ингрид овладя волана. Не каза нищо. Като стигнаха в Спигонела, вместо да поеме по пътя, който комисарят знаеше, Ингрид зави надясно.

— Това не е…

— Знам много добре — каза Ингрид. — Но тук не можем да караме след ягуара. Има само една улица, която отива към носа, а следователно и към къщата. Със сигурност биха ни забелязали.

— Ами тогава?

— Карам те към място, откъдето е възможно да се види фасадата на вилата. Дори ще пристигнем малко преди тях.

Ингрид спря беемвето точно на ръба на пропастта, зад нещо като бунгало в мавритански стил.

— Да слизаме. Оттук не могат да видят колата ни, докато ние много добре ще можем да наблюдаваме какво правят.

Заобиколиха бунгалото. Отляво идеално се виждаха носът и частната уличка, която водеше към вилата. След няма и минута пристигна ягуарът, който спря пред заключената градинска врата. Чуха се две твърде кратки изсвирвания на клаксон, последвани от едно по-дълго. Тогава вратата на приземния етаж се отвори и срещу светлината се видя фигурата на мъж, който отиваше да отключи. Ягуарът влезе, човекът се върна назад, оставяйки вратата отворена.

— Да тръгваме — каза Монталбано. — Тук няма нищо повече за гледане.

Качиха се отново в колата.

— Запали двигателя — рече комисарят — и със загасени фарове отиваме да… Спомняш ли си, че в началото на Спигонела има една бяло-червена виличка на два етажа?

— Да.

— Добре, ще ги причакаме там. За да се върне към Монтекиаро, няма как да не мине отпред.

— Кой трябва да мине отпред?

— Ягуарът.

Ингрид едва успя да стигне при бяло-червената вила и да спре, когато с много бърза скорост ягуарът профуча и продължи, поднасяйки.

Очевидно Мардзила искаше да се отдалечи на възможно най-голямо разстояние от хората, които беше придружил.

— Какво да правя? — попита Ингрид.

— Тук е мястото да се прояви твоето майсторство — каза Монталбано.

— Не те разбрах. Би ли повторил?

— Тръгвай след него. Използвай клаксона, заслепи го с фаровете, залепи се за колата му, престори се, че ще му направиш таран. Трябва да тероризираш мъжа, който я управлява.

— Остави това на мен — каза Ингрид.

За кратко шофира със загасени светлини и на безопасна дистанция, после, веднага щом ягуарът изчезна зад един завой, увеличи скоростта, пусна всички възможни фарове, подмина завоя и започна отчаяно да натиска клаксона.

Мардзила трябваше да се ужаси, виждайки как го настига това внезапно появило се торпедо.