Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 9

Понечи да я направи, но не се помръдна. Опита отново. Нищо. О, боже, беше се парализирал! Стоеше като забит насред водата кол, за който беше завързан труп. По плажа не се виждаше жива душа. Нямаше смисъл да вика за помощ. Не може да бъде — нали това е само сън, кошмарен сън?

— Сега ще се събудя — каза си.

Но не беше сън. Отчаян, Монталбано отметна главата си назад и нададе толкова силен вик, че той самият се проглуши от него. Крясъкът имаше два незабавни ефекта: първо — двойка чайки, които кръжаха над главата му и се наслаждаваха на комедията, избягаха изплашени, и второ — мускулите и нервите му, всъщност телесната му обвивка, макар и много трудно, се задвижи. Разделяха го около трийсет крачки от брега, които обаче се оказаха истински път към голготата. Падна по гръб на мокрия пясък и дълго остана да лежи така, но без да изпуска връвта от ръката си. Изглеждаше като рибар, който не успява да изтегли на брега твърде голямата риба, която беше уловил. Утеши се, че най-тежкото беше минало.

— Горе ръцете! — каза глас зад него.

Смаян, Монталбано обърна глава, за да погледне. Проговорилият, който го държеше на мушката си с пистолет, сякаш изваден от музей, беше над седемдесетгодишен, мършав, с изплашени очи и рядка щръкнала коса. До него стоеше жена, която също беше над седемдесетте, със сламена шапка, въоръжена с железен лост, който размахваше, но не се разбираше добре дали като заплаха, или заради напредналия си паркинсон.

— Момент — каза Монталбано. — Аз съм…

— Ти си убиец! — каза жената с толкова висок и писклив глас, че гларусите, които междувременно се бяха приближили, за да се насладят на второто действие от комедията, офейкаха надалече, грачейки.

— Ама, госпожо, аз…

— Не отричай, убиецо, от два часа те гледам през бинокъла си! — развика се още по-силно старицата.

Монталбано вече наистина не знаеше на кой свят се намира. Без да мисли за онова, което правеше, изпусна връвта и се обърна.

— О, боже! Гол е! — изкрещя старата, отстъпвайки две крачки назад.

— Подлец! Мъртъв си! — развика се старчето, като също отстъпи назад.

И стреля. Куршумът от оглушителния изстрел мина на около двайсетина метра от комисаря, стъписан най-вече от грохота. Старецът, който заради отката беше отстъпил с още две крачки, инатливо отново го взе на мушката си.

— Ама какво правите? Луд ли сте? Аз съм…

— Млъквай и не мърдай! — заповяда му възрастният мъж. — Повикахме полицията. Всеки момент ще бъде тук.

Монталбано не помръдна. С крайчеца на окото си видя, че трупът леко започваше да се отдалечава в морето. След това, когато на Господ му беше угодно, пристигнаха на улицата две коли с бясна скорост и спряха. Монталбано видя от първата да слизат бързешком Фацио и Гало, и двамата облечени цивилно. Почувства, че започва да се съвзема, но съвсем за малко, защото от другата кола слезе някакъв фотограф и започна да му прави снимки на конвейер. Фацио, който веднага разпозна комисаря, се разкрещя на стареца:

— Полиция! Не стреляйте!

— Откъде да знам дали не сте негови съучастници? — беше отговорът.