Читать «Двойният мъртвец» онлайн - страница 109

Муха?! Каква ти муха, та това беше гумената лодка, която се връщаше! Внезапно се изправи, но приведен надве в ямата. Бръмченето се превърна в шум, който на свой ред се превърна в грохот, докато гумената лодка се приближаваше към пристанището. Грохотът внезапно утихна, със сигурност в този момент плавателният съд използваше инерцията си, за да премине по канала и да влезе в пещерата. Монталбано се изкачи по скалата без проблеми, сигурността, че след малко щеше да изпита дългоочакваното удовлетворение, му даваше сили и яснота. Непосредствено щом достигна с глава височината на мрежата, видя голям сноп светлина да нахлува откъм входа на пещерата. Чу също ядосаните гласове на двама мъже, както и плача, и хленча на дечицата, които пронизаха сърцето и обърнаха наопаки стомаха му. Изчака с изпотени и треперещи, но не от напрежението, а от ярост ръце чак до момента, в който повече не се чуваше нито глас, нито шум откъм пещерата, а когато започна да реже първия от двата реда от мрежата, които бяха останали, угасна и светлината. Това беше добър знак, защото означаваше, че пещерата е опразнена. Отряза редовете един след друг без никакви предпазни мерки, хлъзна покрай скалата големия квадрат от мрежата, който остана в ръката му, а след това го пусна да падне в ямата. Мина между двата метални кола и скочи слепешката от върха на скалата върху пясъка. Скокът беше повече от три метра, но Господ му помогна да го преодолее. В тези няколко мига изглеждаше сякаш е остарял с повече от десетина години. Извади оръжието си, вкара патрон в цевта и влезе в пещерата. Плътен мрак и тишина. Тръгна по тесния кей чак докато ръката му не усети полуотворената желязна врата. Влезе в хангара за лодката и с бързи стъпки, все едно виждаше, стигна до арката, подмина я, стъпи на първото стъпало и там спря. Как така всичко е толкова спокойно? Защо хората му все още не бяха започнали да правят това, което трябваше? Една мисъл премина през главата му и го накара да се изпоти: дали не е изникнала някаква неочаквана спънка и те да не са дошли? А той стоеше там в тъмното, с пистолет в ръка и с дрехи на пират, като най-големия будала! Защо ли не се решаваха да предприемат нещо? Исусе, искаха да си направят майтап с него ли? Така на господин Зарзис и на двамата му приятели щеше да им се размине! Ааа, не, дори с цената на това да влезе сам във вилата и да ги направи на пух и прах.