Читать «Двойни игри» онлайн - страница 151

Хол беше споменала, че метамфетаминът се приготвя през нощта. А денем вратата към лабораторията оставаше почти невидима, скрита под тънък слой почва и дребни храсти. И напълно невидима от въздуха. По време на работа лаборантите най-вероятно отместваха капака, за да проветрят помещението. А може би двама от охраната на Пю просто го слагаха на място, вдигайки го само за почивките. А сутрин внимателно го прикриваха с пръст. Той е лесен за отваряне, но голямото му предимство е, че човек може да го открие само от непосредствена близост. Ако не бяха фасовете, Демарко със сигурност нямаше да го намери.

— Дай да го отместим — прошепна той.

— Ами ако вътре има някой? — попита Дани.

— Щяхме да чуем някакъв шум. Или хората вътре щяха да чуят теб! Хайде, хващай дръжката!

Миг по-късно капакът беше отместен и пред очите им се показаха стъпалата към подземния бункер.

— Снимай! — заповяда Демарко. — По-бързо!

Дани се спусна по стъпалата и започна да прави снимки с цифровия фотоапарат. Минута по-късно го прибра в джоба на камуфлажния си гащеризон и се върна горе.

— Давай да се омитаме оттук!

— Първо трябва да върнем капака на мястото му и да го замаскираме добре. Ако усетят, че някой е бил тук, онези типове ще изнесат както дрогата, така и оборудването.

— Прав си — кимна Дани.

Изпечен престъпник си, няма що, помисли си Демарко.

Върнаха капака на мястото му и старателно го покриха с пръст.

— Сега вече можем да се омитаме — промърмори Демарко.

— Не мърдайте, мамка ви! — разнесе се остър глас зад тях. — Само едно движение и ще вкарам по един куршум за елени в задниците ви!

Господи!

С крайчеца на окото си Демарко улови фигурата, която се показа иззад едно от близките дървета. Висок брадат мъж с огромно шкембе, нахлузил очила за нощно виждане. В ръцете си държеше пушка. Лабораторията явно е била оборудвана с някаква алармена инсталация, може би свързана с капака. Не, поклати глава Демарко. По него не бяха видели никакви жици или контакти. Освен това бяха направили снимките за не повече от пет минути. Дебелият не би могъл да се придвижи толкова бързо от имението дотук. По-скоро бяха задействали някаква аларма на оградата, детектори за движение или скрити камери с инфрачервени лъчи. Но и в двата случая положението беше сериозно.

— Разкопчайте якетата и ги разтворете! — заповяда мъжът. — Бавно!

По дяволите! Пистолетът на Патси беше на колана над дясното му бедро и дебелият моментално го видя.

— Твоят къде е? — завъртя се към Дани той.

— Нямам оръжие — отвърни Дани.

— Ще те претърся и ако открия пищов, лошо ти се пише!

Дани замълча.

— Хвърли го в храстите! — заповяда онзи на Демарко. — Хвани го с лявата ръка, само с два пръста. Насочиш ли го към мен, ще ти пръсна черепа!

Демарко се подчини. Разкопча кобура, извади пистолета и го хвърли встрани. Очите на дебелия машинално проследиха параболата. В същия миг Демарко улови с периферното си зрение някакво движение от страна на Дани. За съжаление го улови и човекът на Пю, който без никакво колебание извъртя пушката и натисна спусъка. Тресна оглушителен изстрел. Дани отлетя назад, улучен в гърдите.