Читать «Двойни игри» онлайн - страница 153

— Какво има?

Братовчед му само махна с ръка и той се обърна. Между дърветата се виждаха светлини на фарове, които бързо се приближаваха откъм къщата. Вероятно бяха четириколесните всъдеходи. Пистолетните изстрели едва ли бяха стигнали до имението, но положението с мощната пушка беше друго. Демарко се надяваше, че Патси Хол също е чула стрелбата, но в момента те се намираха по-близо до къщата на Пю, отколкото до нея.

— Давай да изчезваме оттук! — извика той.

Дани улови очилата за нощно виждане, които му подхвърли Демарко, надяна ги и хукна след него. Докато тичаше, Демарко неволно си спомни как двамата с братовчед му — тогава едва тринайсетгодишни хлапаци — откраднаха две бири от кварталното магазинче в Куинс. По онова време Дани беше най-добрият му приятел. Собственикът на магазина — италианец, който горе-долу бе на сегашната възраст на Демарко — хукна да ги гони. Разбира се, човекът нямаше никакви шансове. Хлапаците буквално летяха по тротоара и бързо набираха преднина. В момента много му се искаше да постигнат същата скорост.

После в главата му изплува друга мисъл: Това копеле ми спаси живота!

Най-накрая се добраха до оградата от бодлива тел, през която бяха проникнали в имението на Пю. Задъхан, Демарко се обърна назад. Фарове не се виждаха. Вероятно хората на Пю бяха спрели, за да окажат помощ на ранения Харлан, или може би проверяваха лабораторията.

— Открихме я — съобщи на Патси той, успял да нормализира дишането си. — Направихме и снимки.

— А засякохте ли координатите й с джипиеса? — попита тя Дани.

— По дяволите! — простена Демарко. Дори не се бе сетил за това.

— Засякохме ги — отвърна Дани. — Натиснах стрелката в момента, в който открихме замаскирания вход на лабораторията.

— Замаскиран вход? — сбърчи чело Патси Хол. — Какво искаш да кажеш?

Демарко обясни с няколко думи и добави:

— Ще разбереш, като видиш за какво става въпрос.

— Ето координатите — промърмори Дани и й подаде уреда.

— Много добре — светнаха очите на агентката. — Отлично! Дайте ми и фотоапарата, защото веднага ще поискам заповед за обиск!

— Има и още нещо, което трябва да знаеш — подхвърли Демарко.

— Не сега! — отсече Хол.

— Дани застреля един от хората на Пю — обясни на гърба й Демарко.

— Какво?!

Той отвори уста, но Хол махна с ръка.

— По-късно ще мислим за това! Сега ми трябва заповед!

Приближи се до джипа, отвори задния капак и извади един лаптоп. Постави го на капака на колата и натисна бутона за включване.

— Хайде, хайде!

Докато компютърът зареждаше, пръстите й нетърпеливо барабаняха по ламарината. След секунда пъхна в устата си включено фенерче, свърза фотоапарата към компютъра и пръстите й затичаха по клавиатурата. Вероятно изпраща имейл, досети се Демарко и напрегна слух да улови думите й пред микрофона.

— Тук Хол. Току-що ви изпратих снимки от лабораторията на Пю и нейните точни координати. Искам заповед за обиск, веднага! Покажете снимките на съдията и му кажете, че разполагам с двама свидетели, единият от които лично е заснел лабораторията. Кажете му, че тя несъмнено се намира в границите на имението на Пю. В случай че съдията се запъне, независимо от причините, незабавно се свържете с Гейл Брадли във Вашингтон! Докато чакаме заповедта, Йоргенсон и трима от хората му да вземат хеликоптера и незабавно да тръгнат насам. Кажете му да освети лабораторията с прожектор, но само след като получи заповед от мен. Ако хората на Пю стрелят по него, да отвърне на огъня и да им взриви задниците. Останалата част от екипа да ме чака пред портала на Пю. Трябва да хванем Джубал и всички, които се намират в къщата. Хайде, действайте!