Читать «Двойни игри» онлайн - страница 150

— Продължаваме заедно — промърмори той. — Тръгваме в едната посока и търсим. Ако в рамките на един час не открием нищо, ще се върнем обратно и ще поемем по другата пътека.

— Ти си шефът — отвърна Дани.

Повървяха известно време, после Демарко попита:

— Всъщност какво точно търсим?

— Проклет да съм ако знам, Джо. Вратата е някъде тук, но положително е замаскирана с клони или нещо друго. Най-добре е да обикаляме и да душим. Онова място адски смърдеше.

Демарко тръгна наляво, а Дани пое надясно. Вдигнали носове, те душеха въздуха като двойка италиански бигъли. Едновременно с това очите им опипваха терена, търсейки нещо необичайно. В един момент Демарко се запита дали да не свали очилата и да използва фенерче. Намираха се най-малко на осемстотин метра от къщата на Пю и едва ли някой можеше да види светлината оттам. После радиостанцията на колана му изпращя и той едва не подскочи от ужас.

— Какво? — изсъска в мембраната той, след което се сети да добави едно „край“.

— Открих нещо, край — обади се Дани.

Демарко вдигна глава. Забеляза силуета на братовчед си на петдесетина метра вдясно и хукна натам.

— Виж — промърмори Дани и посочи земята пред краката си.

Фасове от цигари. В голямо количество, пръснати около дънера на солиден дъб. Приличаше на място за пушене. Вероятно лаборантите работеха със силно запалителни материали и не им се разрешаваше да пушат вътре. Входът би трябвало да е съвсем наблизо, но наоколо все още не се виждаше нищо, с изключение на оцветената в яркозелено гора.

— Мамка му — промърмори Демарко. — Ще взема да включа фенерчето.

— Сигурен ли си?

— Не съм — въздъхна той, смъкна очилата и щракна копчето на фенерчето. След петминутна обиколка все още не виждаше нищо, което да прилича на врата. После забеляза нещо странно: фасовете очертаваха нещо като малка пътечка — като онази в приказката за Хензел и Гретел. Типично поведение на хора, получили забрана да се отдават на порока си на работното място — тръгват да се прибират, дърпат за последен път, а след това размазват фаса с тока на обувката си. В конкретния случай не са си позволявали просто да го изстрелят в гората поради опасността от пожар. И така, Демарко тръгна по очертаната от фасовете следа, насочил фенерчето си. И скоро я видя: малка купчина от рохкава пръст с височина, от три сантиметра и дължина около метър и половина очертаваща абсолютно права линия. В гората рядко се срещат такива неща. Пристъпи към купчинката, клекна и плъзна ръка по нея.

— Това е — обяви миг по-късно той. Дани клекна до него и двамата прокараха длани по пръстта. Не им трябваше много време, за да установят, че тя върви покрай ръба на шперплатов капак с площ около един квадратен метър. Върху него беше нахвърляна пръст, а от нея се извисяваха три тъмнозелени храстчета. Демарко разбра как тези растения са живи върху толкова тънък слой почва едва след като ги докосна — храстите се оказаха изкуствени, залепени директно за капака. От двете му страни откриха малки въжени дръжки, небрежно покрити с пръст. Достатъчно беше човек да ги дръпне, за да отмести капака.