Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 90

Лекси повдигна вежди.

— Вече си сигурен, че е момиче?

— Успя да ме убедиш.

— Какво ти казва това за Дорис?

— Казва ми, че при вероятност петдесет на петдесет е налучкала правилно. Както биха направили петдесет процента от земляните.

— Все още не вярваш значи?

— Предпочитам думата скептик.

— Мъжът мечта!

— Именно — кимна Джеръми. — Напомняй си го, за да не се налага да го доказвам.

Лекси се размърда върху стола, сбърчила лице.

— Какво ще кажеш за решението на Родни и Рейчъл да се оженят?

— Привърженик съм на брака. Намирам го за полезна институция.

— Знаеш какво имам предвид. Мислиш ли, че прибързват?

— Уместно ли е точно ние да задаваме този въпрос? Предложих ти няколко седмици след като се срещнахме. Те се познават от деца. Би трябвало те да се двоумят за нас, а не обратното.

— Сигурно се питат, но не това е важното…

— Чакай! — прекъсна я Джеръми. — Смяташ, че ни одумват?

— Несъмнено. Мнозина ни обсъждат.

— Наистина ли?

— Естествено. — Лекси изпухтя, сякаш отговорът е очевиден. — Градчето е малко. Това правят хората тук. Седят и обсъждат другите. Питат се как живеят другите, разискват дали постъпват правилно или погрешно и разрешават проблемите им. Никой не би си признал, разбира се, но всички шушукат. Начин на живот.

Джеръми обмисли думите й.

— Мислиш ли, че дори в този момент говорят за нас?

— Абсолютно — сви рамене Лекси. — Някои вероятно предполагат, че се оженихме, защото съм бременна. Други твърдят, че няма да издържиш тук, трети се чудят как сме си позволили къщата и подозират, че сме затънали до шията в дългове, за разлика от техни спестовни височества. О, обсъждат ни и още как! И им е много забавно.

— Не те ли тревожи това?

— Не, разбира се — отвърна тя. — Все ми е едно. Никога няма да споделят с нас съображенията си, а срещнем ли се, ще се разтапят от любезност. А и ние го правим. Което ме връща отново към Родни и Рейчъл. Не смяташ ли, че прибързват?

Тази нощ Джеръми и Лекси четяха в леглото. Той най-сетне се бе вглъбил в „Спортс Илюстрейтид“ и тъкмо четеше история за женски волейболен отбор, когато тя остави книгата си настрани и го попита:

— Мислиш ли за бъдещето?

— Разбира се — отговори Джеръми. — Всеки мисли.

— Как си го представяш?

— Нашето? Или на света?

— Говоря сериозно.

— Аз също — увери я Джеръми. — Двата въпроса са съвсем различни. Откриват съвсем различни теми — за глобалното затопляне, за глада, за съдбата на човечеството изобщо. Съществува ли Бог и как съдят хората пред Небесните порти. Което впрочем обезсмисля някак си живота на земята. Възможно е да обсъдим състоянието на икономиката и как тя рефлектира върху бъдещето ни. Или политиката и дали следващият президент ще ни поведе към гибел или към благоденствие? Или…

Тя му запуши устата с длан.

— Винаги ли ще бъдеш такъв?

— Какъв?

— Такъв. Господин Прецизност. Господин Буквалист. Не възнамерявах да се впускаме във философска дискусия. Просто те попитах.

— Мисля, че ще бъдем щастливи — отговори Джеръми. — Не мога да си представя да живея без теб.