Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 88

Никълъс Спаркс

— Всъщност се чувствам както след сватбата.

— О?

Тя кимна отново с изкусително изражение.

Единствено работата помрачаваше първите им месеци заедно. Както през май и през юни, към края на юли Джеръми изпрати на редактора си в Ню Йорк последната от предварително написаните статии. От сега нататък започваше обратното броене. Разполагаше с четири седмици да измисли нещо.

Ала седнеше ли пред компютъра, нищо не му хрумваше.

През август настана безмилостен зной, за какъвто той беше чувал, но никога не бе преживявал. През лятото Ню Йорк беше влажен и горещ, но през най-жарките дни Джеръми оставаше вкъщи, където климатикът работеше с максимална мощност. Бун Крийк, от друга страна, предразполагаше към живот на открито — реката и летният фестивал примамваха хората извън домовете им.

Както предсказа Джъркин, фестивалът привлече хиляди от източната част на щата. По многолюдните улици се редяха сергии, предлагащи всичко — от сандвичи с месо на скара до скариди на клечка. Край реката имаше пътуващ лунапарк и децата чакаха на опашка да се повозят на въртележката и на скрибуцащото виенско колело. Хартиената фабрика край града беше дарила хиляди кубчета с различни размери, с които хлапетата строяха сградите на мечтите си.

Астронавтът пожъна горещи овации и часове наред раздава автографи. Джъркин бе проявил ненадминат талант, пресъздавайки темата за Космоса. Предлагаха се временни татуировки на космически совалки, метеорити, планети и сателити; освен това кметът бе успял някак си да убеди „Лего“ да дари конструктори, та децата да сглобяват космически кораби. Разположена под огромен балдахин, импровизираната игрална зала се превърна в притегателен център и за родителите, понеже беше единственото сенчесто място в района.

Джеръми подгизна от пот за няколко минути, но Лекси, вече навлязла в седмия месец, се чувстваше още по-зле. Още не беше натежала, но бременността определено й личеше и по-възрастните жени от града, разбрали новината едва сега, не криеха изненадата си. След задължителното повдигане на вежди обаче повечето откликваха с искрено вълнение.

Лекси смело се преструваше на по-бодра, отколкото се чувстваше. Настоя да останат колкото пожелае Джеръми. Забелязал зачервеното й лице обаче, той поклати глава, увери я, че е видял достатъчно, и й предложи да прекарат почивните дни далеч от шумотевицата. Събраха си багажа и заминаха за бунгалото в Бъкстън. И там беше горещо, но океанският бриз предлагаше освежителна прохлада. Когато се върнаха в Бун Крийк, научиха, че Родни и Рейчъл са се сгодили. Двамата бяха успели някак си да преодолеят проблемите и след два дни Рейчъл покани Лекси да й кумува на сватбата.

Дори къщата беше почти готова — основният ремонт бе приключил и кухнята и баните изглеждаха като нови. Оставаше само довършителните работи да превърнат мястото от строителна площадка в дом. В края на месеца щяха да се нанесат — отлично стечение на обстоятелствата, понеже получиха предложение за покупка от семейство пенсионери от Вирджиния, които искаха възможно най-бързо да заживеят в бунгалото на Лекси.