Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 92

На Джеръми, настанен до главата й, сцената му изглеждаше сюрреалистична. Да, Сомърс беше лекар и сигурно преглеждаше по десет пациентки дневно, но все пак, опиташе ли се да го заговори, той се стараеше да го гледа право в очите и да не вижда какво прави с жена му. Лекси навярно беше свикнала, но подобни гледки го изпълваха с благодарност, че е мъж.

Докторът излезе и Джеръми и Лекси останаха сами в очакване на специалистката по ехография. Тя влезе и помоли Лекси да си вдигне блузата. Изстиска гел върху заобления й корем и Лекси си пое рязко дъх.

— Съжалявам. Трябваше да ви предупредя, че е студено. Но да видим как е бебето…

Жената задвижи сензора, като натискаше ту по-силно, ту по-леко и им обясняваше какво вижда.

— Сигурна ли сте, че е момиче? — попита Джеръми.

Миналия път го увериха, че бебето е момиче. Той не различи добре образа на екрана, но му стана неудобно да си признае.

— Сигурна съм — отвърна жената и премести сензора. Спря и посочи екрана. — Ето ви добър изглед. Вижте сам.

Джеръми присви очи.

— Не виждам нищо.

— Това са хълбоците — поясни жената. — А това краката. Все едно седи върху камерата.

— Нищо не виждам — повтори Джеръми.

— Именно! Така разбираме, че е момиче.

Лекси се засмя и Джеръми се наведе към нея.

— Кажи „здрасти“ на Мисти — прошепна й.

— Шшт! Наслаждавам се на момента! — стисна ръката му тя.

— Сега ще премерим това-онова, за да се уверим, че бебето се развива както трябва — обясни жената.

Задвижи отново сензора, натисна един бутон, после друг. Джеръми си спомни процедурата от миналия път.

— Бебето си спазва графика — констатира жената. — Тук пише, че терминът е на 19 октомври.

— Добре ли се развива? — попита Джеръми.

— Очевидно — кимна жената.

Раздвижи отново сензора, за да премери обиколката на главата и дължината на бедрената кост. Внезапно ръката й застина. Вместо да натисне бутона, отдалечи сензора от крака и го спря върху нещо като бяла нишка, проточена към бебето. Намръщи се леко. После започна да движи бързо сензора, спирайки от време на време за по-обстоен оглед. Явно оглеждаше бебето от всеки ъгъл.

— Какво правите? — осведоми се Джеръми.

— Проверявам нещо — промърмори жената, без да отлепя очи от екрана.

След малко поклати глава, довърши бързо измерванията и пак започна да шари по екрана. Снимки на бебето от всеки ъгъл се появяваха и изчезваха. Жената пак се съсредоточи върху вълнообразната светла линия.

— Наред ли е всичко? — настоя Джеръми.

Тя си пое дълбоко дъх, втренчена в екрана. Гласът й прозвуча странно безизразно:

— Видях нещо, което трябва да покажа на лекаря.

— Какво значи това?

— Ще извикам доктор Сомърс — каза тя и стана. — Той ще ви обясни по-подробно. Връщам се след минута.

При тези премерени думи кръвта се отцеди от лицето на Лекси. Тя стисна силно ръката на Джеръми. Рояк страховити картини пробягаха през ума му, защото разбра, че жената е видяла нещо необичайно, нещо различно… нещо лошо. В този момент времето спря, а съзнанието му започна да изрежда възможностите. В сякаш смалилата се стая се опитваше да проумее какво означава мъглявата линия.