Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 83

Рейчъл преглътна.

— Съжалявам — повтори.

— Знам.

Рейчъл кимна.

— Какво ще кажеш на Джеръми?

— Истината. Че не си знаела.

— А на Дорис?

— Не съм решила още. Не съм й казала нищо. Не знам дали изобщо да й казвам.

Рейчъл въздъхна дълбоко и по лицето й се изписа нескрито облекчение.

— Това важи и за Родни — добави Лекси.

— А ние? Ще останем ли приятелки?

Лекси сви рамене.

— Налага се, след като ще ми бъдеш кума.

Рейчъл се просълзи.

— Наистина ли?

— Наистина — усмихна се Лекси.

14

В деня на сватбената церемония слънцето изгря над спокойните води на Атлантическия океан, превръщайки ги в искряща пелена. Лека мъгла се стелеше над пясъка, докато Дорис и Лекси приготвяха закуската за гостите в бунгалото. Това беше първата среща на Дорис с родителите на Джеръми и тя се спогаждаше особено добре с баща му; братята на Джеръми и съпругите им бяха шумни както винаги и прекараха цялата сутрин облакътени на парапета на верандата, дивейки се на кафявите пеликани, които сякаш яхаха морските костенурки отвъд прибоя.

Понеже Лекси настояваше гостите да са възможно най-малко, присъствието на братята на Джеръми беше изненада. Когато ги видя да слизат от самолета в Норфък предишния ден, той се почуди дали не са били поканени набързо в последния момент заради разрива с Алвин. Но не издаде учудването си, когато снахите му го запрегръщаха и му заразказваха една през друга как Лекси им се обадила лично и с какво нетърпение очакват да я опознаят.

Гостите бяха шестнайсет — семейството на Джеръми, Дорис, Рейчъл и Родни. Последният поканен заместваше Алвин. Часове по-късно, докато стоеше на брега и чакаше Лекси, Джеръми усети как кметът Джъркин го потупва по гърба.

— Знам, че се повтарям — каза той, — но за мен е истинска чест, че ми е отредена ролята на кум в тази възхитителна церемония.

Облечен в сини полиестерни панталони, жълта риза и карирано спортно сако, кметът представляваше неповторима гледка както винаги и Джеръми си каза, че сватбата нямаше да е същата без него. И без Джед.

Оказа се, че освен препаратор Джед е и пастор. Косата му беше старателно вчесана, носеше най-хубавия си костюм и за пръв път не се мръщеше на Джеръми.

Точно по вкуса на Лекси, церемонията беше и съкровена, и романтична. Майката и бащата на Джеръми бяха най-близо до младоженците. Братята и сестрите му стояха в полукръг около тях. Местен китарист изпълняваше тиха музика, а братята на Джеръми бяха украсили тясната пътека с миди и раковини. На фона на залязващото слънце дузина факли отразяваха златната небесна светлина. Просълзената Рейчъл стискаше цветния букет, сякаш се страхуваше да не го изпусне.

Лекси беше боса, както и Джеръми. Върху главата й имаше цветен венец. С щастлива усмивка Дорис крачеше до нея; Лекси не даде и дума да се издума друг да я доведе до олтара. Когато тя спря, баба й я целуна по бузата и застана до майката на Джеръми, която я улови под ръка.

Лекси сякаш се носеше по въздуха, докато вървеше към Джеръми. Държеше букет от диви цветя. Когато стигна до него, той усети, че косите й излъчват ухание на нежен парфюм. Обърнаха се към Джед, който отвори Библията и заговори.