Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 81

Единственото място, което не посещаваха, беше „Хърбс“. След като научи какво е казала Рейчъл на Алвин, Лекси не искаше да я вижда — поне засега. Преди две нощи Дорис се обади да ги пита защо не се отбиват при нея. Лекси я увери, че не й е сърдита, и призна, че е била права да я скастри при последния им разговор. Посещение в ресторанта обаче не последва и баба й се обади отново.

— Започвам да мисля, че криеш нещо от мен — заяви тя. — Ако не ми кажеш какво става, ще кацна на верандата ти и няма да мръдна оттам, докато не разбера всичко.

— Много сме заети. Подготвяме се за сватбата — опита се да я успокои Лекси.

— Не съм вчерашна — възрази Дорис. — Усещам кога ме отбягват.

— Не те отбягвам.

— Тогава защо не наминеш в ресторанта? — Лекси се поколеба и Дорис предположи: — Да не би Рейчъл да е причината? — Не получи отговор и въздъхна. — Това е, нали? Трябваше да се досетя. В понеделник и тя ме отбягваше. Днес също. Какво е направила?

Лекси се чудеше каква част от истината да й разкрие, когато чу Джеръми да влиза в кухнята. Реши, че идва за чаша вода или нещо за хапване, и му се усмихна разсеяно. В същия момент обаче забеляза изражението му.

— Рейчъл е тук — каза й той. — Иска да говори с теб.

* * *

Рейчъл й се усмихна плахо, когато влезе в дневната. После бързо сведе очи. Лекси я гледаше безмълвно. Джеръми пристъпи от крак на крак пред прага, но реши да излезе навън, за да ги остави насаме.

Лекси чу задната врата да се затваря и седна срещу Рейчъл. Без грим, лицето на приятелката й изглеждаше изпито и измъчено. Ръцете й мачкаха трескаво хартиена кърпичка.

— Съжалявам — каза без предисловия. — Не предполагах, че ще стане така. Сигурно си ми ужасно ядосана. Но не исках да те огорча. Нямах представа какво е замислил Алвин.

Лекси не отговори и тя вдигна ръце и разтри слепоочията си.

— Обади ми се вкъщи в неделя и се опита да ми обясни, но аз се ужасих. Ако подозирах какво е намислил, за нищо на света нямаше да говоря с него. Но той ме заблуди…

Млъкна, впила очи в пода.

— Не си единствената. Заблудил е и Джеръми — каза Лекси.

— Но и аз съм виновна.

— Да — съгласи се Лекси. — Имаш право.

При тези думи Рейчъл сякаш занемя. Лекси я наблюдаваше в тишината, питайки се дали се разкайва за стореното, или е гузна, че са я разкрили. Беше й приятелка, Лекси й вярваше, но пък Джеръми мислеше същото за Алвин, нали?

— Разкажи ми какво се случи — наруши най-сетне мълчанието.

Рейчъл изопна рамене и заговори, като че ли е репетирала думите дни наред.

— Знаеш, че с Родни имаме проблеми, нали?

Лекси кимна.

— Така започна всичко — каза Рейчъл. — Знам, че с Родни възприемате по различен начин отношенията си. За теб той е просто приятел, но за него… ти си нещо като мечта. Дори не съм сигурна дали някога ще те прежали. Понякога ме поглежда така, сякаш иска да види теб вместо мен. Знам, че звучи безумно, но го усещам всеки път, когато му отварям вратата. Никога не е доволен, независимо как съм облечена и какво сме планирали. Един ден влязох в кабинета на Дорис и забелязах телефонния номер на Алвин. Чувствах се отчаяна и самотна и… не знам… просто реших да му се обадя. Не очаквах нищо, но се разговорихме и му разказах за проблемите си с Родни и как той още мисли за теб. Алвин се умълча. Каза ми, че си бременна. Каза го така, сякаш не е сигурен, че Джеръми е бащата, сякаш подозира, че бебето е от Родни.