Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 82

Сърцето на Лекси се сви.

— Аз никога не съм си помисляла, че бебето е от Родни. Знаех, че връзката ви не е била такава и казах нещо в този смисъл. Не очаквах да се чуем отново, но Алвин се обади след известно време и аз се зарадвах. И след като с Родни пак се скарахме, ми се прииска да избягам от всичко… Реших да отида в Ню Йорк за ден-два. Наистина исках да се махна от Бун Крийк, а и винаги съм мечтала да видя Ню Йорк. Обадих се на Алвин, когато пристигнах, и разговаряхме почти до сутринта. Не бях на себе си, пих повече, отколкото трябва. Заговорихме пак за теб и аз споменах, че си била бременна и преди. Казах, че дори е записано в дневника на Дорис.

Лекси повдигна вежди и Рейчъл продължи колебливо:

— Дорис държеше дневника в кабинета си. Прелистих го веднъж и забелязах инициалите ти и името на Тревър. Знам, че не е моя работа. Знам, че не биваше да казвам нищо, но просто ми се изплъзна от устата. Нямах представа, че Алвин изпраща имейли на Джеръми и се опитва да ви раздели. Разбрах едва в неделя, след като Джеръми се върна. Алвин ми се обади. Беше паникьосан, разказа ми всичко и на мен ми призля. Не само защото неволно му бях станала съучастничка, но и защото ме беше използвал през цялото време. — Гласът й пресекна и тя се втренчи в прокъсаната кърпичка. — Кълна се, че не исках да те нараня, Лекс. Мислех, че просто разговаряме. — Очите й се напълниха със сълзи. — Имаш право да ми се сърдиш. Няма да се изненадам, ако повече не ми проговориш. Не знам как бих постъпила на твое място. От два дни не съм сложила залък в устата си. Сигурно е късно, но исках да ти кажа истината. Ти ми беше като сестра, а Дорис ми е по-близка от родната ми майка. Сърцето ми се къса, че ти причиних това. Съжалявам. Нямаш представа колко се разкайвам…

Възцари се тишина. Досега Рейчъл говореше, без да си поема дъх, и усилието очевидно я бе изтощило. Кърпичката се беше разпаднала на ситни парченца, които се сипеха върху пода. Рейчъл се наведе и започна да ги събира. Лекси размишляваше дали искреността на приятелката й я оневинява и се питаше как да реагира. Двоумеше се. Накърнената гордост й нашепваше да й каже, че повече не иска да я вижда, но съчувствието постепенно надделя над гнева. Знаеше, че Рейчъл е лекомислена и ревнива, непостоянна и понякога безотговорна, но знаеше също така, че не е коварна. Усещаше, че не крие истината и не я лъже, че е нямала представа какво е замислил Алвин.

— Хей!

Рейчъл вдигна очи.

— Още съм ти ядосана — призна Лекси. — Но разбирам, че не си го направила нарочно.