Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 84

Джеръми се смая от мекия мелодичен тембър на гласа му. Джед поздрави гостите и прочете няколко пасажа от Библията. Впил очи в тях и сбърчил сериозно гъстите си вежди, той им заговори за любов и всеотдайност, за доверие и честност и колко е важно Бог да присъства в живота им. Каза им, че животът невинаги ще е лесен, но ако запазят вярата си в Бог и един в друг, ще намерят начин да преодолеят всички изпитания. Говореше с изненадващо красноречие и като учител, отдавна спечелил уважението на учениците си, им помогна да изрекат обетите си.

Кметът Джъркин подаде златната халка на Джеръми и той я сложи на ръката на Лекси с разтреперани пръсти. Лекси му сложи неговата халка и Джед ги обяви за съпруг и съпруга. Джеръми я целуна нежно и я улови за ръката. Пред Бог и пред семейството си й обеща вечна любов и преданост с чувството, че изрича най-естествените думи.

След церемонията гостите останаха край брега. Дорис бе приготвила скромен бюфет, подреден върху маса за пикник. Един по един кметът Джъркин и членовете на семейството на Джеръми ги поздравиха с прегръдки и целувки. Джед изчезна след церемонията, преди Джеръми да успее да му благодари, но се появи след няколко минути, понесъл кашон с размерите на хладилник. Беше облякъл отново гащеризона си и косата му се бе върнала към обичайния безпорядък.

Лекси и Джеръми приближиха до него точно когато остави подаръка върху пясъка.

— Какво е това? — попита Лекси. — Нали се уговорихме да няма подаръци?

Джед не отговори. Сви рамене, подсказвайки, че ще се обиди, ако не приемат подаръка му. Лекси го прегърна и го попита дали може да отвори кутията. Джед пак сви рамене и тя разтълкува жеста като позволение.

Вътре беше препарираният глиган, който Джеръми го бе видял да изработва. В типичния стил на Джед глиганът изглеждаше така, сякаш се кани да направи на пух и прах всеки, осмелил се да го доближи.

— Благодаря — каза Лекси и на Джеръми му се стори, че лицето на Джед поруменява.

По-късно, след като изядоха храната и наближаваше краят на церемонията, Джеръми се отдалечи от гостите и застана до водата. Лекси дойде при него.

— Добре ли си?

Той я целуна.

— Добре съм. Чувствам се прекрасно всъщност. Но мисля да се поразходя.

— Сам?

— Искам да… осмисля всичко.

— Добре — целуна го Лекси. — Но не се бави. След малко се връщаме в бунгалото.

Той я изчака да се върне при родителите му и тръгна бавно по пясъка, заслушан във вълните, миещи брега. Докато вървеше, си припомни церемонията от началото до края — как Лекси крачеше към него, благите, но убедителните думи на Джед, вълнението, което изпита, когато се закле във вечна вярност. Всяка стъпка затвърждаваше убеждението му, че всичко е възможно, че дори изящните багри по небето го приветстват. Когато стигна издължената сянка на фара, забеляза няколко диви коне на тревистата дюна пред него. Повечето мустанги пасяха, но един се взря в него. Джеръми продължи напред. Различи мускулестите хълбоци на коня и мекото ритмично полюшване на опашката му. За миг му се стори, че мустангът ще му позволи да го докосне. Абсурдна идея, която не би дръзнал да пробва, но щом спря, вдигна неволно ръка като за поздрав. Ушите на коня щръкнаха любопитно, сякаш се опитваше да го разбере. После ненадейно разклати глава нагоре-надолу, като че ли отговаря по свой начин на дружелюбния жест. Джеръми го наблюдаваше мълчаливо, удивен, че някак си общуват. Когато се обърна, видя Лекси и майка му да се прегръщат нежно и си помисли, че това е най-хубавият ден в живота му.