Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 85

15

Следващите дни се занизаха като насън. Горещината на ранното лято обви като пелена Бун Крийк и градът се движеше в бавен, умиротворен ритъм. Към средата на юни в живота на Лекси и Джеръми също се възцари блажено спокойствие. Тревогите от миналото бяха забравени. Дори ремонтът течеше по-гладко, макар че продължаваше да поглъща много средства. Лекотата, с която се приспособиха към новия си живот, не ги изненада особено.

След кратък меден месец в бунгалото край брега с лениви утрини в леглото и дълги следобедни разходки край океана се върнаха в Бун Крийк, освободиха стаята на Джеръми в „Грийнлийв“ и заживяха в къщата на Лекси. Кабинетът на Джеръми се намираше в стаята за гости, но вместо да работи, той подготвяше къщата за кандидат-купувачите. Окоси моравата, посади цветя около дърветата, подряза живия плет, боядиса верандата и стаите и складира ненужните вещи в бараката зад ресторанта на Дорис. Понеже парите от продажбата им бяха необходими за ремонта, двамата с Лекси искаха къщата да изглежда възможно най-привлекателна. Иначе животът в Бун Крийк течеше в познатото русло. Кметът Джъркин организираше летния фестивал, Джед отново бе онемял, а Родни и Рейчъл започнаха да излизат отново и изглеждаха далеч по-щастливи.

Все пак не липсваха главоблъсканици. Макар че вече живееха постоянно заедно, прегръдките сякаш никога не стигаха на Лекси, а Джеръми мислеше за по-удовлетворителни форми на близост. Не искаше обаче да я разочарова. Което означаваше… какво? Колко е достатъчно? Всяка нощ ли трябваше да се гушкат? Гушкането включваше ли целувки? Опитваше се да разгадава желанията й… но понякога се объркваше.

Температурата в спалнята също създаваше затруднения. Той се чувстваше добре, когато климатикът работи с пълна пара, а вентилаторът на тавана се върти главоломно, но на Лекси вечно й беше студено. Когато навън беше трийсет и пет градуса, въздухът лепнеше от влага, а стените и прозорците се сгорещяваха, Джеръми нагласяше термостата на двайсет и пет градуса и си лягаше потен, само по бельо и без завивка. След малко Лекси излизаше от банята, включваше термостата на двайсет и осем градуса, завиваше се с две одеяла и трепереше, сякаш са в арктическа тундра.

— Защо е толкова студено? — питаше, сгушена под завивките.

— Защото аз се потя — отговаряше той.

— Как така се потиш? Тук е като в хладилник.

Поне бяха на една вълна, когато правеха любов. През седмиците след сватбата Лекси беше ненаситна, което — поне според Джеръми — отговаряше напълно на определението за меден месец. Думата „не“ не съществуваше в речника й и той си го обясняваше с факта, че вече официално са семейство и че е неустоим. Всичко й доставяше удоволствие и това дотолкова го опияняваше, че по цели дни мечтаеше за нея. Представяше си меките контури на тялото й и ласките й; спомняше си с трепет сладкия й дъх или копринения досег на косата й, когато прокарва пръсти през нея. Върнеше ли се от работа Лекси, едва се стърпяваше да я целуне нежно, а докато вечеряха, се взираше в устните й, предвкусвайки момента, когато ще удари неговият час. Никога не го отблъскваше. Дори да беше плувнал в пот от косенето в двора, влезеха ли в спалнята, нямаха търпение да се разсъблекат.