Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 80

Тя впи очи в неговите.

— Защо не ми каза по-рано за имейлите? — попита го остро.

— Не знаех какво да ти кажа. Не знаех кой ги изпраща. Прибави всичко останало и…

— Знаят ли родителите ти?

— За имейлите? Не.

— Не за имейлите — уточни разтреперана Лекси. — Че се притесняваш дали бебето е от теб.

— Знам, че бебето е мое.

— Твое е — каза тя. — Не съм спала с Родни. От години не съм спала с друг мъж.

— Знам…

— Но искам да ти го кажа отново. Бебето е наше, мое и твое. Кълна се.

— Знам.

— Но се съмняваше, нали? — Гласът й пресекна. — Усъмнил си се, дори да е било само за миг. Разбираш, че съм при Родни, после научаваш, че не съм ти казала как съм забременяла преди, и като добавим всички други тревоги…

— Вече всичко е наред.

— Не е. Трябваше да ми кажеш. Ако знаех… щях да ти помогна.

Тя полагаше неимоверно усилие на волята да не изгуби самообладание.

— Всичко свърши. Нищо не можем да направим. Продължаваме напред.

— Сигурно си ме ненавиждал.

— Никога не съм те мразил — прегърна я той. — Обичам те. Сватбата е следващата седмица, забрави ли?

Тя зарови лице в гърдите му и потърси утеха в прегръдката му.

— Не искам Алвин да идва на сватбата — въздъхна.

— И аз. Но има и още нещо.

— Не искам да го чувам. Не сега. Лошите новини ми стигат за днес.

— Тази не е лоша — обеща Джеръми. — Няма да ти е неприятно да я чуеш.

Тя го погледна, сякаш се надяваше, че не я лъже.

— Благодаря — каза й той.

— За какво?

С нежна усмивка я целуна по устните.

— За писмата, които си изпращала на семейството ми. Особено на мама. Това ми напомня, че да се оженя за теб е най-доброто нещо, което някога съм правил.

13

Студен титаничен дъжд, безумен в яростта си, запращаше водни пелени срещу прозорците. Сивите облаци, носещи се на парцали по небето, донесоха утринна мъгла и вятър, който изрони последните цветове от дряновете. Беше началото на май; оставаха само три дни до сватбата. Джеръми се бе уговорил с родителите си да ги посрещне на летището в Норфък, откъдето щяха да го следват в колата под наем до фара на нос Хатерас в Бъкстън. Докато ги чакаше да пристигнат, той помагаше на Лекси за последните телефонни обаждания, потвърждаващи, че всичко е готово.

Неприветливото време не помрачаваше възобновената им страст. В нощта след завръщането му от Ню Йорк правиха любов с ненаситност, която изненада и двамата. Джеръми още помнеше как пламтеше кожата й върху неговата. С всяка ласка сякаш се опитваха да заличат болката и предателството, тайните и гнева, измъчвали ги през последните месеци.

Щом отхвърли бремето на тайните, той се почувства лек като перце. Предстоящата сватба му предоставяше извинение да не мисли за работа и вече не изпитваше никакви угризения. Тичаше по два пъти дневно и се беше зарекъл да отделя време за спортуване и след сватбата. Ремонтът на къщата не беше приключил, но работниците им бяха обещали да са готови преди раждането на бебето. Най-вероятно щяха да се пренесат в края на август, но Лекси реши да не отлага повече и да обяви бунгалото за продан, като обеща да внесе цялата сума в банката, за да попълни намалелите им спестявания.