Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 64

— Добре ли си? — попита плахо. — Изглеждаш отнесен.

Той стисна волана, стараейки се да не губи самообладание.

— Просто се замислих.

Лекси го погледна изпитателно.

— За какво?

— Не искам да го обсъждам сега — каза той.

Тя продължи да се взира в него, сякаш се чудеше дали да се разтревожи. След миг се облегна назад и закопча колана.

— Вълнуващо е, нали? — каза, опитвайки се да разведри настроението и същевременно да смени темата. — Първият ни дом! Трябва да го отпразнуваме! Да отидем на обяд, да речем, преди да тръгнеш за летището. Освен това няма да те виждам няколко дни.

Той включи двигателя и колата потегли.

— Както искаш.

— Не изглеждаш много въодушевен.

Той се престори, че е съсредоточен в пътя, стиснал здраво волана.

— Казах ти, че съм съгласен.

Тя поклати глава и се обърна към стъклото.

— Благодаря — промърмори.

— Какво? Сърдита ли си?

— Не разбирам защо си в толкова лошо настроение. Би трябвало да се вълнуваш. Купуваме си дом, после заминаваш за ергенското си парти. Редно е да си доволен. А ти се държиш, все едно отиваме на погребение.

Джеръми отвори уста да отговори, но размисли. Избухнеше ли свада сега, нямаше начин да приключат, преди да стигнат до адвокатската кантора. Сигурен беше. А не искаше всички да разберат, нито пък знаеше откъде да започне. По-късно обаче щяха да поговорят. Непременно.

През останалия път мълчаха. Атмосферата в колата помрачняваше с всяка изминала минута. Когато стигнаха кантората и видяха госпожа Рейнълдс да ги чака отпред, Лекси вече дори не поглеждаше към него. Щом колата спря, отвори вратата и се отправи към брокерката, без да го чака.

Браво, помисли си той. Ядосана си? Добре дошла в клуба, скъпа. Захлопна вратата и тръгна бавно след нея. Не изпитваше никакво желание да я настигне.

— Днес е големият ден — усмихна се госпожа Рейнълдс. — Готови ли сте?

Лекси кимна. Джеръми не продума. Госпожа Рейнълдс погледна първо Лекси, после Джеръми, после пак Лекси. Усмивката й се стопи. Беше живяла достатъчно, за да усети кога положението е напечено. Покупката на къща не беше шега работа и хората реагираха различно. Нейната задача беше да ги въведе вътре, за да подпишат документите, преди кавгата да прерасне в нещо, което да отмени сделката.

— Вече ни чакат — подкани ги тя, преструвайки се, че не забелязва мрачните им лица. — Ще се настаним в конферентната зала. — Тръгна към вратата. — Насам. Сключвате страхотна сделка. Щом свърши ремонтът, ще притежавате истинско бижу.

Задържа вратата отворена, но не дочака отговор.

— Надолу по коридора — подкани ги пак. — Втората врата вляво.

Щом влязоха, тръгна бързо пред тях, принуждавайки ги да я последват. Така и направиха, но за жалост адвокатът не беше в стаята.

— Седнете. Сигурна съм, че е излязъл за минутка. Ще отида да го доведа.

Лекси и Джеръми седнаха в двата края на масата, след като госпожа Рейнълдс изчезна от погледите им. Той взе химикалка и забарабани разсеяно по масата.