Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 66

Думите й го изпълниха с разкаяние, макар и само за миг. Но той не беше виновен; просто научи нещо за Лекси, което тя не му беше казала, защото не му се доверяваше достатъчно.

Чу я как си поема дълбоко дъх и се обръща към него.

— Защо те интересува Тревър Нюланд? Вече ти разказах за него. Преди няколко години дойде в града през лятото, излизахме известно време, но той си тръгна. Това е всичко.

— Попитах те какво се случи.

— Има ли значение? Влюбих се в него, но той си тръгна и повече не го видях.

— Но нещо се е случило — настоя Джеръми.

— Защо го правиш? — попита тя. — Бях на трийсет и една, когато се срещнахме, Джеръми. Не съм живяла в пещера, нито скрита на тавана. Да, излизала съм с мъже, преди да се запозная с теб. И, да, дори съм се влюбвала. Ти също, но аз не те разпитвам за Мария и за бившите ти приятелки. Не знам какво ти става напоследък. Принуждаваш ме да претеглям всяка дума, за да не те засегна с нещо. Да, може би трябваше да ти разкажа за Тревър, но ти си толкова докачлив, че сигурно пак щяхме да се скараме.

— Мислиш, че съм докачлив?

— Да! Малко ревност е допустима, но това е абсурдно! Първо Родни, сега Тревър? Има ли край? Искаш ли да ти изредя имената на всички момчета, с които съм излизала в колежа? Интересува ли те с кого бях на абитуриентския бал? Или с кое момче се целунах за пръв път?

— Не става дума за ревност! — прекъсна я той.

— Нима? А за какво става дума тогава?

— За доверие.

— Доверие? — възкликна смаяно тя. — Как да ти се доверя, щом ти не ми вярваш? През цялата седмица не смеех дори да поздравя Родни, особено откакто Рейчъл се върна, от страх какво ще си помислиш ти. Още не знам къде е била и какво става с нея, но денонощно съм нащрек да не те обидя някак, та нямах време да я попитам. И тъкмо когато сметнах, че отношенията ни са се изгладили, ти започваш да ме разпитваш за Тревър. Сякаш само търсиш поводи да се счепкаме. Омръзна ми!

— Недей да виниш мен! — отсече Джеръми. — Аз не крия нищо.

— И аз не крия нищо.

— Прочетох дневника на Дорис. Видях инициалите ти.

— Какво говориш?

— Дневникът й! — повтори той. — Там е записано, че Л. М. Д. е била бременна, но Дорис не е предсказала пола на бебето. Според нея това означава, че жената ще пометне. Л. М. Д. Лекси Мерин Дарнъл! За теб става дума, нали?

Тя преглътна, без да прикрива изумлението си.

— Записано е в дневника?

— Да. Както и името Тревър Нюланд.

— Чакай… — заекна Лекси, очевидно още по-смутена.

— Кажи ми! — настоя той. — Видях инициалите ти, видях неговото име и събрах две и две. Била си бременна, нали?

— И какво от това? — извика тя. — Има ли значение?

— Обидно е, че не ми се доверяваш достатъчно, за да ми кажеш. Додея ми от тези тайни…

Тя го прекъсна, преди да успее да продължи:

— Обидно ли? Помисли ли за моите чувства, докато четеше дневника? Че може би не съм ти казала, защото не искам да си спомням? Че предпочитам да забравя този ужасен период от живота ми? Това няма нищо общо с доверието, Джеръми. Забременях. Пометнах. И какво? Всеки допуска грешки.