Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 62
Никълъс Спаркс
— Да — усмихна й се той. — Не съм ядосан. Разбрах какво става и се чувствам по-спокоен.
Тя го целуна и стана от леглото. Протегна се. Той забеляза, че коремът й вече не е толкова плосък, и погледът му се задържа върху него малко по-дълго.
— Не ми зяпай тлъстините — скастри го смутено тя.
— Не си дебела — отговори автоматично той, изпълнен с доволство. — Бременна си и си красива.
Тя го наблюдаваше изпитателно, сякаш преценяваше дали е казал истината защо не иска да дойде при нея. После явно реши да не подхваща пак темата. Джеръми стана и я изпрати до вратата. Целуна я и я проследи с поглед как върви към колата, припомняйки си цялата вечер.
— Лекси?
Тя се обърна.
— Да?
— Забравих да те питам… Дорис има ли компютър?
— Дорис? Не.
— Дори в ресторанта?
— Няма — отговори Лекси. — Дорис е старомодна. Сигурно не знае дори как се включва компютър. Защо?
— Просто ми хрумна.
Забеляза недоумението, изписало се по лицето й, но реши да не се впуска в подробности.
— Лека нощ — каза й. — Обичам те.
— И аз те обичам — отвърна тя тихо.
Отвори вратата на колата и седна зад волана.
Джеръми я видя как запалва двигателя, тръгва на заден ход и прекосява чакълената алея. Отдалечи се и стоповете бавно избледняха и се стопиха в мрака. След няколко минути той се върна зад бюрото. Всичко се бе изяснило. Вече не подозираше Родни, но въпросът с имейлите оставаше.
Ако Лекси казваше истината, Дорис не беше изпратила съобщенията. Но щом не е тя, кой е тогава?
Върху бюрото му лежеше дневникът и той пак се втренчи в него. Колко пъти се беше питал дали да го прочете с надеждата да му хрумне тема за статия? Ала незнайно защо го беше отбягвал. Сега обаче се сети пак за последния имейл.
Каква истина? И какво щеше да открие в дневника? Какъв отговор щеше да намери там?
Не знаеше. Не знаеше и дали иска да разбере. Ала съобщението не му даваше мира и той посегна несъзнателно към бележника.
10
През следващата седмица Джеръми разучаваше дневника. Дорис си беше водила подробни записки. Общо 232 имена бяха записани с писалка в него; още 28 жени бяха отбелязани само с инициали, макар да не се споменаваше защо. Бащите също бяха вписани — обикновено, но невинаги. Дорис отбелязваше датата, колко напреднала е бременността на майката и предсказания пол на бебето. Майките се подписваха след предсказанието. В три случая жените дори не бяха разбрали, че са бременни.
Под всяко предсказание Дорис оставяше място, където по-късно вписваше името и пола на бебето, понякога с химикалка с различен цвят. Тук-там прилагаше съобщението за раждането от вестника и както му беше казала Лекси, всичките й предсказания се сбъдваха. В тринайсет случая не беше предсказала пола на бебето — факт, който нито Лекси, нито Дорис му бяха споменали. От по-късните бележки на Дорис ставаше ясно, че майките са пометнали.
Имената се нижеха едно след друго.
19 февруари, 1995, Ашли Бенет, 23, дванайсет седмици.
Баща — Том Харкър.
Тоби Рой Бенет, роден на 31 август, 1995.
12 юли, 1995, Тери Милър, 27, девет седмици. Сутрин й се гади много. Второ дете.
Софи Мей Милър, родена на 11 февруари, 1996.
