Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 58

Джеръми извърна поглед. Въпреки че кметът стоеше до него, внезапно се почувства съвсем сам.

Джеръми се върна в „Грийнлийв“ и се запита дали да не се обади пак на Алвин. Това обаче означаваше да преразкаже отново цялата вечер, а не искаше. Не беше готов и да послуша съвета на Джъркин. Дребните лъжи може би вършеха работа в брака на кмета, но той не искаше да живее така с Лекси.

Поклати глава, сломен от неприятностите с нея, изморен от планирането на сватбата и от ремонта на къщата, изтощен от неспособността си да пише. Откакто бе дошъл тук, дните му бяха изпълнени с несгоди. И защо? Защото обича Лекси? Защо тогава той понася всичко, а тя изглежда незасегната от затрудненията? Защо той да е изкупителната жертва?

Не, призна си, не беше съвсем прав. И на нея не й беше лесно. Не само покрай организирането на сватбата и ремонта на къщата. Беше бременна, събуждаше се разплакана посред нощ, следеше какво яде и какво пие. Тя просто се справяше със затрудненията по-добре от него.

Объркан, Джеръми седна пред компютъра. Знаеше, че няма да пропише, но можеше поне да си провери пощата. Отвори първото съобщение и се втренчи като хипнотизиран в екрана.

Каза ли ти истината? Прочети дневника на Дорис. Там ще намериш отговора.

9

— Не знам какво да ти кажа! — смая се Алвин. — Какво означава това според теб?

След като прочете съобщението десет пъти, Джеръми бе набрал номера му.

— Не знам — призна.

— Провери ли в дневника на Дорис?

— Не — отговори Джеръми. — Току-що получих имейла. Нямах време. Просто се опитвам да проумея ситуацията.

— Прочети дневника — посъветва го Алвин.

— Защо? — попита Джеръми. — Дори не знам какво да търся. И съм сигурен, че дневникът няма нищо общо с това, което се случва напоследък.

— Какво имаш предвид?

Джеръми се изтегна в стола, после стана и закрачи напред-назад, сетне пак се строполи тежко на стола, докато разказваше на приятеля си какво се е случило през последните няколко часа. Когато приключи, Алвин замълча.

— Искам само да се уверя, че съм чул правилно — рече най-сетне. — Била е при Родни?

— Да.

— И не ти е казала?

Джеръми се приведе напред, търсейки точните думи.

— Не, но твърди, че щяла да ми каже.

— И ти й вярваш?

Това беше същината на проблема, нали? Дали наистина е щяла да му каже?

— Не знам — призна Джеръми.

Чу как Алвин си поема дълбоко дъх.

— Наистина не знам какво да кажа…

— Какво означава според теб? Защо някой ми изпраща такива имейли?

— Сигурно знае нещо, което ти не знаеш — предположи Алвин.

— Или иска да ни раздели — посочи Джеръми.

Вместо да отговори, Алвин попита:

— Обичаш ли я?

— Повече от всичко на света.

Сякаш да разведри приятеля си, Алвин му напомни весело:

— Е, поне ще започнеш следващия етап от живота си със страхотно парти. Остават шест дни.

За пръв път от незнайно колко часа Джеръми се усмихна.

— Ще бъде забавно.

— Безспорно. Най-добрият ми приятел не се жени всеки ден. Очаквам те с нетърпение. А и една екскурзия до града ще ти се отрази добре. Бях там, помниш ли? Знам, че единственото развлечение е да гледаш как ти растат ноктите на краката.