Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 56

— Какво правите тук, господин кмете?

— Дойдох да си поговорим, разбира се.

— За астронавта ли? Оставих съобщение в кабинета ви…

— Не за астронавта, разбира се. Получих съобщението ти, не бой се. Не се съмнявах, че ще уредиш въпроса, понеже си знаменитост и прочее. Всъщност попълвах някакви формуляри в магазина и мярнах колата ти. Помахах ти, но май не ме забеляза. Почудих се закъде си се забързал толкова.

Джеръми вдигна ръце да го спре.

— Господин кмете, не съм в настроение…

Кметът продължи, сякаш не го е чул:

— Не му мислих много, разбира се. Поне отначало. Но ти мина втори път, после и трети. Хрумна ми, че сигурно искаш да си поговориш с някого. Къде ще отиде Джеръми Марш, запитах се. И… — Джъркин замълча, за да подсили драматизма, тупна се по крака за допълнителен ефект и продължи: — И идеята ме порази като мълния! Ще отиде на гробището, разбира се!

Джеръми го гледаше занемял.

— Защо решихте, че ще дойда тук?

Кметът се усмихна доволно, но вместо да отговори на въпроса, посочи красивата магнолия в центъра на гробището.

— Виждаш ли това дърво, Джеръми?

Джеръми погледна магнолията с чворести корени и огромна корона. Сигурно беше на сто години.

— Разказвал ли съм ти историята на това дърво?

— Не, но…

— Посадил го Коулман Толес, един от най-изтъкнатите граждани на Бун Крийк, още преди войната със Севера. Бил собственик на местната бакалия, а съпругата му била най-красивата жена в областта. Казвала се Патриша и макар единственият й портрет да изгоря в пожара в библиотеката, татко се кълнеше, че понякога ходел в читалнята, само и само да я погледа.

Джеръми поклати нетърпеливо глава.

— Господин кмете…

— Остави ме да довърша. Мисля, че историята ще ти помогне да разрешиш дребния си проблем.

— Какъв проблем?

— Проблемът с госпожица Лекси, разбира се. На твое място нямаше да съм очарован, че прекарва времето си с други мъже.

Джеръми примигна стъписано, изгубил дар слово.

— Но както казвах, Патриша била красива жена и Коулман я ухажвал години наред, докато склони да се омъжи за него. Почти всички в областта я ухажвали — вниманието й харесвало — но в крайна сметка старият Коулман спечелил сърцето й. Отпразнували сватбата с подобаваща тържественост. Местните не помнели такъв празник. Редно било съпрузите да заживеят щастливо, но не им било писано. Коулман бил ревнив, а Патриша не умеела да обръща гръб на младежите, които продължавали да я ухажват. Коулман просто не успял да го преглътне. — Кметът поклати глава. — Скарали се ужасно и тя не понесла напрежението. Разболяла се, лежала две седмици и после добрият Господ я прибрал при себе си. Коулман бил съсипан. Когато я погребали, посадил това дърво в нейна памет. И ето го тук и досега — нашата жива версия на Тадж Махал.

Джеръми се взираше в кмета.

— Истинска ли е историята? — попита най-сетне.

Джъркин вдигна ръка като за тържествена клетва.

— Гръм да ме удари, ако не е.