Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 57

Джеръми не знаеше какво да каже. Недоумяваше как кметът се е досетил за тревогите му.

Джъркин пъхна ръцете си в джобовете.

— Както виждаш, напомня твоето положение. Както свещта привлича нощните пеперуди, това дърво те е довело в гробището.

— Господин кмете…

— Знам какво си мислиш, Джеръми. Питаш се защо не споменах историята, когато смяташе да пишеш за гробището.

— Не, не точно…

— Тогава се чудиш как, за бога, нашият град е родил толкова интересни истории. Ще ти кажа само, че Бун Крийк е бастион на историята. Мога да ти разкажа за миналото на половината къщи в града. Ще останеш изумен…

— Не е и това… — отвърна Джеръми, все още смаян от случващото се.

— Тогава сигурно недоумяваш как съм разбрал за госпожица Лекси и Родни.

Джеръми срещна погледа на кмета. Джъркин просто сви рамене.

— В малките градчета няма скрито-покрито.

— Всички ли знаят?

— Не, разбира се. Поне не за това. Знаят малцина като мен, но никой от нас не иска да сее обидни слухове. И аз съм притеснен от изчезването на Рейчъл. Говорих с Дорис. Тя е съсипана. Знаеш колко обича момичето. Бях там, когато Родни дойде, и се отбих пак в „Хърбс“, след като ти се беше върнал в „Грийнлийв“.

— Но как разбра за другото?

— О, лесно! — сви рамене Джъркин. — Родни и Рейчъл излизат, но имат проблеми, Родни и Лекси са приятели, а ти обикаляш из града с колата, все едно зад волана има слепец. Веднага се досетих, че Лекси е отишла при Родни да поговорят, а ти не си успял да го преглътнеш при всичкия този стрес, на който си подложен…

— Стрес?

— Да. Сватбата, къщата, бременността на Лекси…

— И това ли знаеш?

— Джеръми, момчето ми, вече си жител на прекрасното ни градче и би следвало да разбираш колко прозорливи са хората тук. Няма кой знае какво за правене, освен да гадаеш какво става в живота на другите. Но не бой се, гроб съм, докато не го обявите официално! Като държавен служител се опитвам да стоя над клюките, които шарят из града.

Джеръми си отбеляза наум да се задържа колкото е възможно повече в „Грийнлийв“.

— Но дойдох главно, за да ти разкажа нещо за жените.

— Още една история?

Джъркин вдигна ръце.

— Не точно история. По-скоро поука. Става дума за съпругата ми, Гладис. Тя е прекрасна жена, но понякога ми спестява истината. Дълго време негодувах и навремето се случваше да се скараме. Лека-полека обаче разбрах, че ако една жена те обича, не можеш да очакваш винаги да ти казва истината. За разлика от мъжете жените долавят по-добре чувствата и когато не казват истината, най-често го правят, защото истината може да накърни чувствата ни. Това обаче не означава, че не ни обичат.

— Твърдиш, че е редно да лъжат?

— Не, казвам, че понякога лъжат, за да не ни наранят.

— Но ако искам да ми казва истината?

— Тогава, момчето ми, подготви се да приемаш истината така, както ти я поднасят.

Джеръми се замисли, но не продума. Кметът Джъркин потрепери.

— Хладничко е тук. Ще си тръгвам, но искам да ти кажа още нещо. Дълбоко в сърцето си знаеш, че Лекси те обича. Дорис го знае, аз го зная, целият град го знае. Когато сте заедно, сякаш всеки момент ще запеете! Няма смисъл да се тревожиш, че е отишла да види Родни в тежък за него момент.