Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 53

Никълъс Спаркс

Джеръми я наблюдаваше. Усещаше, че му казва истината… за Дорис. Но не споменаваше нито дума за това къде е била след това.

Той изопна рамене.

— Значи досега беше при Дорис?

— Кажи-речи.

— Кажи-речи?

Джеръми долови, че Лекси се опитва да прецени доколко е осведомен.

— Да — отговори след малко.

— Това пък какво означава?

Лекси замълча.

— Минах край къщата на Дорис — реши да я предизвика. — Но теб те нямаше.

— Търсил си ме при Дорис?

— После дойдох тук — добави той.

Тя отстъпи назад и скръсти ръце.

— Следиш ли ме?

— Наречи го както искаш — отвърна Джеръми, стараейки се да запази спокойствие. — Но ти не ми казваш истината.

— Моля?

— Къде беше тази вечер? След като си тръгна от Дорис?

— Дойдох тук — отговори тя.

— А преди това? — попита Джеръми, надявайки се тя най-сетне да му каже истината, молейки се със свито сърце да бъде честна.

— Наистина ме проверяваш, нали? — Назидателният й тон разпали гнева му.

— Не става дума за мен! — процеди. — Просто ми отговори!

— Защо крещиш? Казах ти къде бях.

— Не ми каза! — извика Джеръми. — Каза ми, че си била при Дорис. Но след това отиде някъде другаде, нали?

— Защо ми крещиш? — възмути се Лекси. — Какво ти става?

— Била си при Родни! — изкрещя Джеръми.

— Какво?

— Чу ме! Била си при Родни. Видях те!

— Следил ли си ме?

Лекси отстъпи още една крачка назад.

— Не! Не съм те следил. Минах край къщата на Дорис, дойдох тук и после тръгнах да те търся. И познай какво открих?

Тя замълча, сякаш обмисляше как е най-добре да отговори.

— Не е това, което си мислиш — отвърна с неочаквано тих глас.

— И какво си мисля аз? Че годеницата ми не бива да е в къщата на друг мъж? Че трябваше да ми каже къде отива? Че ако ми се доверява, щеше да ми каже? Че ако държи на мен, нямаше да отмени срещата ни, за да бъде с друг?

— Това няма нищо общо с теб! — възмути се Лекси. — Не съм отменяла срещата ни! Попитах дали да я отложим за утре и ти не възрази.

Джеръми пристъпи към нея.

— Не става дума само за вечерята, Лекси. Истината е, че си била при друг мъж тази вечер!

Лекси вирна брадичка.

— И какво? Мислиш, че съм спала с Родни? Мислиш, че сме се натискали на дивана? Разговаряхме, Джеръми! Това правихме! Просто разговаряхме! Дорис поиска да си легне по-рано и преди да се прибера вкъщи, реших да видя дали Родни може да ми обясни какво става. Отбих се при него и разговаряхме само за Рейчъл.

— Трябваше да ми кажеш.

— Щях да ти кажа! Нямаше да е необходимо дори да питаш! Щях да ти кажа къде съм била. Не крия нищо от теб.

Той повдигна вежди.

— Нима? Ами онзи ден край реката?

— Кой ден?

— Миналия месец, когато… Когато държеше Родни за ръката.

Тя се втренчи в него, сякаш го виждаше за пръв път.

— Откога ме шпионираш?

— Не те шпионирам! Но видях как го държиш за ръката.

Тя продължи да се взира в него.

— Кой си ти? — отрони.

— Твоят годеник — изкрещя Джеръми. — Мисля, че заслужавам обяснение. Първо ви виждам да се държите за ръка, после откривам, че отменяш срещите ни, за да си с него…

— Млъкни! — извика тя. — Замълчи и ме изслушай!