Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 46

Безопасността обаче беше първостепенна грижа. Както му напомни Лекси:

— Нали не искаш бебето ни да пострада?

Как да възрази?

— Имаш право — отговори й и натовари двете кутии върху планината от стоки, които вече бяха избрали. Бяха напълнили две колички; сега работеха върху третата. — Между другото, колко е часът?

— Три и десет. Минаха десетина минути, откакто ме попита за последно.

— Така ли? Стори ми се, че е по-късно.

— Така каза и преди десет минути.

— Съжалявам.

— Предупредих те, че ще се отегчиш.

— Не съм отегчен — излъга той. — За разлика от някои бащи аз съм загрижен за детето си.

Тя очевидно се развесели.

— Добре. А и почти приключихме.

— О?

— Искам само да поогледам набързо дрешките.

— Чудесно! — усмихна се насила Джеръми, мислейки си колко неправдоподобно звучи сценарият за бързия оглед.

— Няма да се бавя.

— Не е необходимо да бързаш — отвърна галантно той.

И тя не прибърза. Стори му се, че разглеждаха дрехите шест години. С подути крака и с чувството, че е товарно добиче, Джеръми приседна на ръба на един рафт. Лекси, от своя страна, огледа старателно всяка дрешка, изложена в магазина. Взимаше ги една по една, разгъваше ги, вдигаше ги и или се намръщваше, или се усмихваше, представяйки си бебето им облечено в тях. Което, разбира се, на него му се струваше напълно безсмислено, понеже не знаеха как ще изглежда то.

— Какво ще кажеш за Савана? — попита Лекси, вдигнала поредната дрешка — розова с виолетови зайчета.

— Ходил съм само веднъж — отбеляза.

Тя остави дрешката.

— Говоря за името на бебето. Харесва ли ти Савана?

Джеръми се замисли.

— Не. Прекалено южняшко е.

— Че какво от това? Тя е южнячка.

— Но баща й е янки.

— Добре де. Какви имена харесваш?

— Анна?

— Като половината жени от семейството ти?

Вярно, помисли си Джеръми.

— Но пък всички ще останат поласкани.

Лекси поклати глава.

— Не бива да е Анна. Трябва да има свое име.

— Оливия?

Лекси пак поклати глава.

— Не. Не бива да й го причиняваме.

— Какво му е на Оливия?

— Имах съученичка Оливия. Беше с ужасно акне.

— Е, и?

— Навява ми лоши спомени.

Джеръми кимна. Разумен довод. Той например не би кръстил дъщеря си Мария.

— Ти имаш ли други идеи?

— Мислех си за Бони? Как ти се струва?

— Не, излизах с една Бони. Имаше лош дъх.

— Шарън?

Той сви рамене.

— Същото. Само че Шарън беше клептоманка.

— Линда?

Той поклати глава.

— Съжалявам. Линда ме замери с обувка.

Лекси го изгледа изпитателно.

— С колко жени си излизал през последните десет години?

— Нямам представа. Защо?

— Защото имам чувството, че си отметнал всички имена на света.

— Не е вярно.

— Кажи едно име тогава.

Джеръми се замисли.