Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 44

Дорис бе споменала, че някои хора вече подозират за бременността на Лекси — Рейчъл например. Не можеше обаче да си представи Рейчъл да е написала имейла. Двете с Лекси бяха приятелки от деца, а приятелите не си погаждат такива номера.

Но ако не е безвкусна шега, тогава подателят е искал да създаде неприятности между Лекси и Джеръми. Това беше единственото логично обяснение. И отново изникваше въпросът кой е написал съобщението?

Истинският баща, прошепна вътрешният му глас и Джеръми мигновено си спомни как Лекси и Родни се държаха за ръце.

Поклати глава. Родни и Лекси? Премислял го беше хиляди пъти, но беше просто невъзможно. Невъзможно и абсурдно.

Само че обяснява имейла, обади се отново гласът. Не, помисли си Джеръми, този път по-разпалено. През онази седмица Лекси не беше спала с друг; Лекси дори не се виждаше с друг. А и Родни не беше от мъжете, които пишат имейли; той щеше да се изправи очи в очи срещу него.

Джеръми натисна бутона да изтрие имейла. Компютърът поиска потвърждение и пръстът му сякаш се вкамени. Наистина ли щеше да го изтрие, без да разкрие подателя?

Не, трябваше да узнае. Щеше да му отнеме време, но в крайна сметка щеше да разбере и да поговори със злосторника, за да му покаже колко подло е постъпил. Окажеше ли се Родни… е, тогава той щеше да си има работа не само с Джеръми, но и с Лекси.

Кимна. Да, щеше да разбере! Запази съобщението, решен да се заеме веднага с разследването. Щом научеше нещо, щеше да уведоми Лекси.

Вечерта с нея разсея напълно съмненията му, че той е бащата на детето. Разговаряха непринудено и през цялата следваща седмица тя се държеше, сякаш нищо не я тревожи. Което всъщност изглеждаше странно, понеже до сватбата оставаха четиринайсет дни, в петък щяха да сключат сделката за къщата — все още необитаема, естествено — а Джеръми вече се питаше какво ще работи в Бун Крийк, след като очевидно е забравил как се пишат статии. Беше изпратил поредния предварително написан материал. Оставаха му само три. Още не беше разобличил автора на съобщението, който явно се бе постарал да прикрие добре следите. Анонимният имейл бе препратен през няколко сървъра — единият зад граница и втори, чиито собственици отказваха да предоставят информация без съдебно разпореждане. За щастие познаваше хакер в Ню Йорк, който се съгласи да използва подмолни канали. Познайникът му обаче работеше за ФБР и не разполагаше с много свободно време, така че се налагаше да почака.

Погледнато от положителната страна, ако не броим още един сълзлив епизод посред нощ, Лекси изглеждаше далеч по-спокойна от него. Това, разбира се, не означаваше, че не го изненадва. Да, тя носеше бебето, тя преживяваше налудничавите промени в настроението и четеше всички книги за бременни, но Джеръми не оставаше пълен невежа. Той изслушваше всички отегчителни подробности, които Лекси намираше за изключително вълнуващи. За следващата слънчева априлска събота бяха предвидили обиколка на магазините. Лекси подрънка с ключовете, сякаш му дава последен шанс да загърби бащинските си задължения.