Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 45

— Сигурен ли си, че искаш да дойдеш с мен? — попита го.

— Абсолютно.

— Нямаше ли баскетболен мач по телевизията? Ще го пропуснеш.

Той се усмихна.

— Ще го преживея. Утре пак ще дават мачове.

— Ще се забавим доста.

— Е, и?

— Просто не искам да скучаеш.

— Не скучая. Обичам да пазарувам.

— Откога? А и ще купуваме само бебешки неща.

— Обожавам да купувам бебешки неща.

Тя поклати глава.

— Както искаш.

След час пристигнаха в Грийнвил и влязоха в магазин за бебешки стоки, наподобяващ безкраен лабиринт. Джеръми се запита дали Лекси не е била права. Не беше виждал такова нещо в Ню Йорк — приличаше на огромна пещера с високи тавани и широки просеки между щандовете, побрали главозамайващо количество стоки. Ако пазаруването е доказателство за родителска обич, този магазин очевидно беше най-подходящото място. През първите няколко минути Джеръми се щураше зашеметено насам-натам, чудейки се кой е измислил всичко това.

Хилядите различни подвижни играчки, прикрепящи се към бебешките кошарки например? Някои с животни, други с цветя, трети с черно-бели геометрични фигури, четвърти с музикален съпровод, пети — описващи бавни кръгове. И естествено, беше научно доказано, че всеки модел стимулира интелектуалното развитие на детето. С Лекси стояха пред въртележките поне двайсет минути, през които Джеръми разбра единствено, че мнението му не е от никаква полза.

— Четох, че бебетата реагират предимно на бяло и черно — каза Лекси.

— Тогава да вземем тази — Джеръми посочи играчка с черно-бели фигури.

— Но аз съм избрала животинска тема за детската стая. Не се връзва.

— Това е нищо и никаква въртележка. На никого няма да направи впечатление.

— На мен ще ми прави впечатление.

— Тогава да вземем тази. С хипопотамите и жирафите.

— Но тя не е черно-бяла.

— Мислиш ли, че има значение? Ако бебето ни няма черно-бяла въртележка, ще остане умствено недоразвито?

— Не, разбира се.

Лекси обаче продължи да оглежда играчките със скръстени ръце, очевидно раздвоена.

— Какво ще кажеш за тази? — предложи Джеръми. — Има приставки за сменяне — черни и бели фигури и животни. Върти се и има музика.

Тя го изгледа с почти тъжно изражение.

— Тази ще й дойде в повече.

Някак си успяха да изберат най-сетне — черно-бели животни, които се въртят, но без музика. Незнайно защо Джеръми реши, че от тук нататък пазаруването ще протече гладко. През следващите няколко часа някои покупки наистина бяха лесни — чаршафите, бибероните и колкото и да е странно, кошчето. Когато стигнаха до щанда с бебешките столчета за автомобили обаче, отново изпаднаха в затруднение. Джеръми не беше сънувал такова многообразие — „за бебета под шест месеца с лице назад“, „лесна за сваляне и олекотена“, „за прохождащи с лице напред“, „силно обезопасена срещу инциденти“… Прибавете безкрайните десени и цветове, степента на сложност при поставяне в колата, механизмите за закопчаване на бебето и ще разберете защо на Джеръми му олекна, когато най-после се спряха само на два варианта — и двата определени като „най-добра покупка“ по отношение на безопасността в „Класацията на потребителите“. Определението „най-добра покупка“ съдържаше известна ирония с оглед на баснословната цена и факта, че няколко месеца след раждането на бебето столчето ще събира прах на тавана.