Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 48

— И не се е отбивала другаде? При родителите си?

Дорис мачкаше салфетката с пръсти, сякаш изстисква пране.

— Родни не ми каза, но знаеш какъв е. Сигурно я е търсил навсякъде.

— И колата й също я няма? — попита Джеръми.

Дорис кимна.

— Затова съм притеснена. Ами ако й се е случило нещо? Ако някой я е отвел?

— Искаш да кажеш, че някой я е похитил?

— Какво друго? Дори да поиска да замине, къде ще отиде? Тук е отраснала, семейството й е тук. Никога не съм я чувала да говори за някого от Рали или Норфък. Нито откъдето и да било. Не е от хората, които ще отпътуват, без да кажат на никого.

Джеръми замълча. Погледна към Лекси, която привидно ги слушаше, но изглеждаше отнесена, сякаш мисли за друго.

— Как вървят нещата между нея и Родни? — попита той. — Спомена, че са се счепкали наскоро.

— Това пък какво общо има? — учуди се Дорис. — Родни е по-притеснен и от мен. Той няма пръст в тази работа.

— Не казвам, че има. Опитвам се да разбера защо е заминала.

Дорис го изгледа втренчено.

— Знам какво си мислиш, Джеръми. Лесно е да обвиниш Родни, че е казал или направил нещо, което е отблъснало Рейчъл. Но не е така. Той няма нищо общо с това. Случилото се е свързано с Рейчъл. Или с някого другиго. Не замесвай Родни. Нещо се е случило с Рейчъл. Или просто е решила да замине. Това е.

Гласът й не допускаше възражения.

— Просто се опитвам да разбера какво е станало — повтори Джеръми.

Тонът на Дорис поомекна.

— Знам — каза тя. — И знам, че сигурно няма причина да се тревожа, но… но нещо не е наред. Рейчъл просто не би постъпила така.

— Родни издаде ли заповед за издирване? — попита Джеръми.

— Нямам представа — отвърна Дорис. — Знам само, че продължава да я търси. Обеща да ме осведомява, но имам лошо предчувствие. Това не биваше да се случва. Усещам, че ще последва нещо лошо. — Тя замълча. — Мисля, че е свързано с вас двамата.

Джеръми долови, че я водят не толкова чувствата, колкото инстинктите й. Макар охотно да се наричаше ясновидка и да твърдеше, че умее да предсказва пола на бебетата, Дорис не претендираше за прозрения по други въпроси. Сега обаче явно не се съмняваше в правотата си. Изчезването на Рейчъл някак си щеше да повлияе на всички.

— Не разбирам какво се опитваш да ни кажеш — рече й.

Дорис въздъхна и стана. Захвърли смачканата салфетка върху масата.

— И аз не разбирам — отрони и се обърна към прозореца. — Нищо не разбирам. Рейчъл я няма и знам, че трябва да се тревожа за нея. Безпокоя се, разбира се, но усещам и друго… Не мога да го обясня, но знам, че това не биваше да се случва и…

— Ще последва нещо лошо — довърши Лекси.

Дорис и Джеръми се обърнаха към нея. Гласът й звучеше убедено като гласа на Дорис; тонът й сякаш подсказваше, че разбира кристално ясно това, което баба й не съумява да изрази с думи. Джеръми пак се почувства като аутсайдер.

Дорис замълча; не беше необходимо да говори. Каквато и честота да споделяха, каквато и информация да протичаше безмълвно помежду им, Джеръми нямаше достъп до нея. Изведнъж почувства, че и двете биха могли да бъдат по-изчерпателни, ако пожелаят, но незнайно защо са решили да го държат в неведение. Както Лекси го държеше в неведение за онзи следобед на пейката с Родни.