Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 35

Предпочете да отиде в библиотеката при Лекси. Облече си чиста риза, среса се, напръска се с одеколон и след няколко минути профуча край „Хърбс“ на път за библиотеката. Дряновете и азалиите изглеждаха повехнали и изморени, но край сградите и около дърветата цъфтяха лалета и нарциси. Топлият южен бриз навяваше по-скоро летни, отколкото пролетни мисли. В такива дни нюйоркчани се тълпяха в Сентръл Парк.

Почуди се дали да не купи букет цветя на Лекси. В града имаше само един цветарски магазин, където продаваха и жива стръв и риболовни такъми. Въпреки скромния избор след пет минути Джеръми излезе от магазина с пролетен букет точно по вкуса на Лекси.

Спря пред библиотеката след няколко минути, но се намръщи, забелязал, че колата й не е на обичайното си място. Погледна към прозореца на кабинета й и видя, че лампата не свети. Реши, че вероятно е в „Хърбс“, и тръгна в обратната посока. Оглеждаше се за колата й, но не я виждаше. Мина край къщата й, но и там я нямаше. Сигурно бе излязла да пазарува.

Върна се и прекоси бавно града. Забеляза колата до контейнера за боклук зад пицарията, натисна спирачките и паркира автомобила до нейния. Изкушена от прекрасния ден, Лекси сигурно бе решила да се поразходи по алеята край реката.

Джеръми взе цветята и мина между сградите, представяйки си как ще я изненада. Когато излезе на алеята обаче, се закова на място.

Лекси беше точно там, където очакваше да я намери. Седеше на пейка с изглед към реката, но не беше сама. До нея седеше Родни и тя сякаш се бе сгушила до него. Отзад не се виждаше повече. Джеръми си напомни, че Лекси и Родни са само приятели. Познаваха се от деца и за миг това го успокои.

Докато не се поместиха и не осъзна, че се държат за ръка.

6

Джеръми разбираше, че видяното не бива да го притеснява. Дълбоко в себе си усещаше, че Лекси не таи чувства към Родни, но не успяваше да прогони от ума си сцената, на която бе станал свидетел. Когато онзи ден я попита дали се е случило нещо необичайно, тя каза „не“, целия следобед била в библиотеката. Можеше да продължи да я разпитва, но не виждаше смисъл. Тя остана очарована от цветята и го целуна още щом й ги подаде. Джеръми потърси нещо различно в целувката — дали е колеблива или прекалено дълга като изкупление на нечиста съвест — но не долови нищо странно. Разговорът по време на вечерята също протече нормално, както и обичайното съзерцание от верандата след това.

Въпреки всичко не можеше да забрави как Лекси държеше ръката на Родни. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че изглеждаха като влюбени. Напомняше си обаче, че е невъзможно. Лекси и Родни не се срещаха тайно. През деня Джеръми работеше в библиотеката, а вечерите прекарваше с нея. Не му се вярваше тя да се отдава на мечтания какво би могло да се случи между нея и Родни, ако Джеръми не беше се появил. Беше му разказвала, че Родни се влюбил в нея още когато били деца и че от време на време ходели заедно на градските празненства, но това било минало. Не искала връзката им да се задълбочава и едва ли си бе променила мнението сега. Да, държеше го за ръката, но това не означаваше непременно, че таи чувства към него. За бога, Джеръми понякога улавяше майка си за ръката! Възможно беше да е израз на привързаност и подкрепа или просто знак, че го изслушва внимателно. Възможно бе да е жест на приятелска близост, понеже тя и Родни се познаваха от години.