Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 34

Опасяваше се, че наистина е блокирал. Не беше чак толкова зает, както се оправдаваше пред Алвин и Дорис. Житейските промени също не бяха причината. Все пак успяваше да пише след развода с Мария. В действителност изпитваше необходимост да пише, за да се отвлича. Тогава писането му помагаше да избяга. Но сега? Ако не съумее да преодолее срива?

Щеше да си изгуби работата и да остане без доходи. Как щеше да издържа Лекси и дъщеря си? Щеше да стане „господин Мама“, докато Лекси работи, за да изхранва семейството? Черните мисли го потискаха.

Погледът му спря върху дневника на Дорис. Да приеме ли предложението й? Може би дневникът ще запали отново искрата — свръхестествени елементи, интересна, оригинална тематика. Ако, разбира се, написаното беше вярно. Наистина ли можеше да предсказва пола на бебетата?

Не, реши отново. Нямаше как да е вярно. Дори да е най-великото съвпадение в историята, не можеше да е истина. Невъзможно е да определиш пола на бебето, поставяйки длан върху корема на жената.

Защо тогава той самият така охотно приемаше, че бебето му ще е момиче? Защо и той, и Лекси бяха сигурни? Когато си представяше как го прегръща, то винаги бе увито в розово одеялце. Опита се да си го обясни и стигна до заключението, че всъщност не е чак толкова уверен. Лекси беше сигурна, не той. Той просто приемаше нейното мнение. А фактът, че тя винаги говори за момиченце, засилваше въздействието.

Вместо да размишлява за пола на бебето или да се мъчи да пише, Джеръми реши да изчете любимите си новинарски сайтове в интернет с надеждата нещо да му хрумне. Бавната връзка почти го хипнотизираше, но не се отказа. Посети пет сайта за НЛО, официалния уебсайт за обитавани от духове къщи и сайта на Джеймс Ранди, който също като него се бе посветил на изобличаване на фалшификации и измами. От години Ранди предлагаше възнаграждение от един милион долара на всеки екстрасенс, който се съгласи да докаже способностите си под строг научен контрол. До ден-днешен нито един — включително най-известните, появяващи се редовно по телевизията и публикуващи книги — не бе приел предизвикателството. Веднъж Джеръми отправи подобно предложение в рубриката си (в по-скромни мащаби, разбира се) и резултатът беше същият. Хората, наричащи се екстрасенси, бяха експерти в областта на авторекламата, а не на паранормалното. Джеръми си спомни как написа статия за Тимъти Клосън, „Говорещия с духове“ — последната история, която бе разнищил, преди да дойде в Бун Крийк да търси призраци и да намери Лекси.

В сайта на Ранди откри обичайната сбирка от разкази за мними магически събития, описани с характерния за автора скептицизъм. След два часа изключи компютъра, без да е зареден с нито една идея повече, отколкото преди да започне да чете.

Погледна си часовника, видя, че наближава пет, и се запита дали да не се отбие в къщата да провери как напредва ремонтът. Сигурно бяха преместили някоя купчина, та да създадат впечатление, че ще приключат до края на годината. Въпреки десетките чекове Джеръми започваше да се съмнява, че някога ще се нанесат там. Доскоро задачата му се струваше осъществима, но сега му изглеждаше безнадеждна. Реши да си спести разочарованието. Нямаше смисъл да помрачава бездруго унилия ден.