Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 37

Лекси очевидно не изгаряше от желание да зададе логичния следващ въпрос. Нищо чудно. Все ден го питаше как върви писането и Джеръми неизменно отговаряше, че няма промяна. Положението вероятно бе започнало да я потиска, както потискаше него.

— Хрумна ли ти някаква идея? — осмели се все пак да попита.

— Няколко — излъга Джеръми. Всъщност не беше точно лъжа — беше му хрумнала странната идея за нея и Родни — но знаеше, че тя няма предвид това.

— Наистина ли?

— Още ги обмислям. Ще видим какво ще излезе.

— Чудесно, скъпи! — възкликна доволно тя. — Значи имаме повод да празнуваме! — Огледа дискретно осветената зала; свещите върху всяка маса и сервитьорите в бяло и черно придаваха изненадващо изискана атмосфера. — Как разбра за това място? Никога не съм идвала тук, макар че отдавна ми се искаше.

— Потърсих в интернет — каза той. — После се обадих на Дорис.

— „Керидж Хаус“ много й харесва. Сигурна съм, че ако можеше да избира, би заменила „Хърбс“ за такъв ресторант.

— Но някой трябва да плаща сметките…

— Именно — каза Лекси. — Какво ще поръчаш?

— Бифтек — отвърна той. — Не съм ял хубав бифтек, откакто напуснах Ню Йорк. И картофен огретен.

— Бифтекът се състои от две парчета месо, нали? Рибица и филе?

— Затова е вкусен — заключи той и затвори менюто с овлажняла уста; погледна я и забеляза, че е сбърчила нос. — Какво?

— Колко калории съдържа?

— Нямам представа. А и ми е все едно, честно казано.

Тя се усмихна насила и пак се зачете в менюто.

— Прав си — рече. — Не излизаме толкова често. Половин килограм тлъсто месо не е болка за умиране.

Той сви вежди.

— Не съм казал, че ще изям всичко.

— Няма значение, дори да го изядеш. Не е моя работа да ти се бъркам. Поръчай си каквото искаш.

— Разбира се — отвърна той с отбранителен тон.

В последвалата тишина я наблюдаваше как разглежда менюто и мислеше за бифтека. Наистина беше много месо, пълно с холестерол и мазнина. Не твърдяха ли експертите, че една порция следва да съдържа не повече от сто грама месо? А колко съдържаше бифтекът? Пет пъти повече? Достатъчно да нахрани цяло семейство.

Но какво от това? Той беше млад и утре щеше да изгори калориите с упражнения. Щеше да излезе да потича, да направи повече лицеви опори.

— Ти какво ще поръчаш?

— Още не съм решила — отговори тя. — Колебая се между риба тон на скара и пълнени пилешки гърди със сос. За гарнитура ще взема варени на пара зеленчуци.

Естествено, помисли си Джеръми. Нещо леко и здравословно. Ще остане стройна и ще й бъде леко, въпреки че е бременна, а той ще се клатушка с препълнен стомах на излизане от ресторанта.

Взе отново менюто и си отбеляза мислено как тя се престори, че не го забелязва. Което, разбира се, означаваше, че е забелязала. Разгърна на раздела с морските дарове и пилешките ястия. Всичко изглеждаше чудесно. Но не колкото бифтека. Затвори менюто с чувство за вина. Ненужно чувство за вина.