Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 32

— Гениална идея! — възкликна Дорис.

Кметът изпъчи гърди.

— Да, права си. Харесва ми ентусиазмът ти… А ти, Джеръми, коя седмица си избрал за сватбата? През лятото ще е по-трудно заради туристите…

— Май?

— Началото или краят?

— Няма значение. Стига датата да е сигурна. Но колкото по-рано, толкова по-добре.

— Бързаш, а? Е, смятай въпроса за уреден. А аз ще чакам вести за астронавта, щом се свържеш с него.

Джъркин се обърна светкавично и излезе от ресторанта. Дорис се подсмихна и седна срещу Джеръми.

— Хвана те на въдицата, а?

— Не, разбрах какво цели, но Лекси се тревожеше за датата на сватбата.

— Но иначе сте готови?

— Горе-долу. Има известни разногласия — тя иска малка и задушевна церемония, аз й обяснявам, че ако дойде семейството ми, тукашните хотели няма да поберат всички. Искам да дойде Нейт, агентът ми; тя казва, че ако поканим един приятел, трябва да поканим всичките. Такива неща. Но ще се справим. Семейството ми ще прояви разбиране каквото и да решим. Вече обясних на братята ми. Не са на седмото небе, но ще се примирят.

Дорис отвори уста да каже нещо, но Рейчъл влетя през входната врата с подпухнали и зачервени очи. Видя Дорис и Джеръми, подсмръкна и след кратко колебание се запъти към кухнята. Джеръми забеляза колко угрижено я наблюдава Дорис.

— Сигурно има нужда да поговори с някого — предположи той.

— Да отида ли при нея?

— Да. Друг път ще обсъдим сватбата.

— Добре. Благодаря. — Дорис му подаде дневника. — Вземи го. От него ще излезе страхотна история. Няма да намериш никакви трикове, защото всичко е истина.

Джеръми взе дневника и й кимна, двоумейки се дали да го използва.

Десет минути по-късно той вървеше към бунгалото си в „Грийнлийв“, наслаждавайки се на следобедното слънце. Видя офиса на Джед, поколеба се, но свърна натам. Надникна вътре, но Джед го нямаше. Сигурно беше в бунгалото в далечния край на комплекса, където препарираше животните. Джеръми се поколеба отново, но си каза, че няма да е зле да поразчупи леда. А и Лекси се кълнеше, че Джед не е ням.

Тръгна по утъпканата пътека към бунгалото. Миризмата на смърт и разложение го удари в носа дълго преди да влезе вътре.

В средата на стаята имаше дълга дървена маса, покрита с петна. Вероятно от кръв, помисли си Джеръми. По нея се валяха ножове и други инструменти — отвертки, шила, клещи и скалпели. Върху рафтовете покрай стените и в ъглите бяха подредени произведенията на изкуството на Джед. Имаше всякакви създания: от костури до опосуми и сърни. Всички екземпляри се отличаваха с типичния за Джед почерк да ги представя така, сякаш се готвят за нападение. Вляво имаше плот, където очевидно се вършеше основната работа. Той също беше оплескан с петна и Джеръми усети, че му се повдига.

Джед, надянал касапска престилка, обработваше глиган. Погледна към Джеръми и замръзна.

— Здрасти, Джед, как си?

Джед не отговори.

— Рекох да намина и да те видя как работиш. Занаятът ти е удивителен.