Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 28

Лекси обаче беше доволна от напредъка и забелязваше неща, които винаги му убягваха. „Започнали са да окабеляват горния етаж“, или: „Поставили са новите тръби за водата и ще можем да поставим мивката под прозореца“.

Обикновено Джеръми кимаше:

— Да, забелязах.

Ако не броим чековете за строителните работници, той все още не пишеше нищо, но погледнато от положителната страна, вече проумяваше причината. Умът му не беше блокирал, а се чувстваше претоварен. Толкова много неща се променяха, не само очевидните, но и всякакви дреболии. Като например как се облича. Открай време смяташе, че има вроден нюх за стил, макар и с характерен нюйоркски оттенък. Бившите му приятелки обсипваха с комплименти външния му вид. Четеше модни списания, купуваше си обувки „Бруно Мали“ и италиански ризи. Лекси обаче очевидно не споделяше мнението му и искаше да промени изцяло стила му. Преди два дни го изненада с красиво опакована кутия и Джеръми остана очарован от жеста… докато не видя подаръка.

В кутията имаше карирана риза. Като онези, дето ги носят дърводелците. И дънки „Ливайс“.

— Благодаря — рече колебливо.

Тя го изгледа изпитателно.

— Не ти ли харесват?

— О… харесват ми — излъга той, за да не я обиди. — Много са хубави.

— Не ти вярвам.

— Наистина ми харесват.

— Просто сметнах, че в гардероба ти трябва да има нещо, с което да се впишеш сред момчетата.

— Кои момчета?

— Момчетата от града. Приятелите ти. В случай че… излезеш да играеш покер или да ловиш риба. Или отидеш на лов.

— Не играя покер. Не ходя на лов и на риболов.

Нямам и приятели, осъзна внезапно. Удивително как не бе забелязал.

— Знам — каза Лекси. — Но човек се променя… Такива са заниманията на тукашните мъже. Родни например веднъж седмично играе покер с приятели, а Джед е най-добрият ловец в областта.

— Родни и Джед? — възкликна Джеръми, опитвайки се напразно да си представи как прекарва няколко часа в компанията им.

— Какво им е на Родни и Джед?

— Джед не ме харесва. Както и Родни.

— Глупости! Защо да не те харесват? Но най-добре се посъветвай утре с Дорис.

— Покер с Родни? Лов с Джед? О, готов съм да платя за шоуто! — разкикоти се Алвин в слушалката.

Понеже беше заснел мистериозните светлини в гробището, той знаеше за кого говори Джеръми и още помнеше ясно въпросните особи. Набеждавайки го за мнимо нарушение, Родни бе хвърлил Алвин в ареста след флирта му с Рейчъл в „Лукилу“, а Джед го плашеше, както плашеше Джеръми.

— Представям си го съвсем ясно… Как дебнеш дивеча в гората с обувките „Гучи“ и в елегантна риза…

— „Бруно Мали“ — поправи го Джеръми.

Беше се прибрал в „Грийнлийв“, но мисълта, че не се е сприятелил с никого, продължаваше да го гложди.

— Както и да е — засмя се Алвин. — Звучи страхотно! Градският мишок става селски мишок, за да изпълни желанието на малката си женичка. Нали ще ме извикаш да заснема преобразяването за спомен на идните поколения?