Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 30

— Не можеш да измислиш идея?

— Не ми хрумва нищо оригинално. Принтирах стотици страници от компютъра в библиотеката, но се оказа, че вече съм писал по тези теми. Обикновено повече от веднъж.

Дорис се замисли.

— Искаш ли да използваш дневника ми? — попита. — Убедена съм, че няма да повярваш, но може би… Не знам, може да проучиш прочетеното и да напишеш статия.

Дорис твърдеше, че умее да предвижда пола на бебетата и си записваше случаите. Дневникът й съдържаше стотици имена и дати, включително предсказанието за раждането на Лекси.

Джеръми всъщност бе обмислял въпроса. Дорис му беше предлагала неведнъж. Първия път й отказа, понеже знаеше, че способностите й няма как да са действителни, после — защото не искаше убежденията му да помрачат отношенията му с Дорис. Та нали скоро щяха да станат роднини!

— Не знам…

— Слушай! Разгледай дневника и после вземи решение. Не бой се — обещавам ти, че ще понеса славата, ако в крайна сметка напишеш за мен. Не се безпокой. Ще си остана същата чаровна жена. Дневникът е в кабинета ми. Чакай ме тук!

Преди Джеръми да успее да възрази, Дорис стана и тръгна към кухнята. Когато тя се скри от погледа му, входната врата на ресторанта се отвори със скърцане и той видя Джъркин да влиза.

— Джеръми, момчето ми! — възкликна кметът и го тупна по гърба. — Не очаквах да те сваря тук. Мислех, че вземаш проби от водата, за да разбулиш поредната местна загадка.

Сомовете.

— Съжалявам, че ви разочаровах, кмете. Как сте?

— Добре, добре. Но затрупан с работа. Градските дела край нямат. Почти не спя напоследък, но не се тревожи за мен. Стигат ми по час-два сън, откакто ме удари ток преди дванайсет години. Уредът против влага даде накъсо. Водата и електричеството не се съвместяват.

— Чух за това — отвърна Джеръми. — Хей, слушай! Радвам се, че те виждам. Лекси ме помоли да поговоря с теб за сватбата.

Джъркин повдигна вежди.

— Решили сте да приемете предложението ми да се ожените тържествено пред целия град и да поканим губернатора?

— Не. Лекси иска да проведем церемонията при фара на нос Хатерас. Не успявам обаче да се свържа с управлението на парка, за да получа разрешение. Ще ни помогнеш ли?

Кметът се позамисли, после подсвирна тихо.

— Трудна работа — поклати глава. — Държавните власти са костелив орех. Много костелив. Все едно ходиш по минно поле. Някой трябва да ти посочва пътя.

— Затова ми е необходима помощта ти.

— С радост ще ти помогна, но съм много зает с Фестивала на чаплите. Провежда се през лятото и е най-тържественото събитие в града, по-тържествено дори от Деня на историческите паметници. Организираме карнавални шествия за децата, паради, състезания. Търговците разпъват сергии по главната улица. Както и да е… Почетният гост на парада трябваше да е Мирна Джаксън от Савана, но ми се обади, че съпругът й се разболял и няма да успее да участва. Чувал ли си за Мирна Джаксън?