Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 26

В крайна сметка намериха къща. Или по-скоро къща, която харесва на Лекси. Той се колебаеше. Двуетажната тухлена постройка в плантаторски стил с открита веранда с изглед към Бун Крийк се бе задържала на пазара две години и цената беше примамлива — по нюйоркските стандарти се продаваше направо на безценица — но се нуждаеше от сериозен ремонт. Лекси обаче настоя да я разгледат за трети път и госпожа Рейнълдс, брокерката, разбра, че гладната риба е глътнала кукичката. Кльощавата сивокоса дама увери Джеръми със самодоволна усмивка, че ремонтът няма да струва повече от къщата.

— Страхотно — отвърна той, пресмятайки наум дали банковата му сметка ще покрие разходите.

— Не се безпокойте — добави госпожа Рейнълдс. — Къщата е идеална за младо семейство, особено ако се предвиждат деца. Изгодни предложения като това не се срещат под път и над път.

Ако беше толкова изгодна, все някой щеше да я купи за две години, помисли си Джеръми.

Тъкмо формулираше забележка в този дух, когато Лекси се обади от стълбите:

— Може ли да разгледам още веднъж горния етаж?

Госпожа Рейнълдс й отговори с усмивка, предизвикана несъмнено от мисълта, че комисионата й е в кърпа вързана.

— Разбира се, скъпа. Между другото, обмисляте ли да си имате деца? Защото ако е така, трябва да видиш тавана. От него ще излезе чудесна стая за игри.

Госпожа Рейнълдс се качи горе с нея, а Джеръми се запита дали не се е досетила, че с Лекси вече са подминали етапа на обмислянето.

Съмняваше се. Лекси пазеше в тайна бременността си. За нея знаеше само Дорис, което някак си беше успял да преглътне. Само дето напоследък с Лекси разговаряха за много странни неща, които той лично би предпочел тя да споделя с приятелките си. Както си седеше на канапето например, се обръщаше внезапно към него и казваше: „Матката ми ще е уголемена седмици след като родя“, или: „Няма да повярваш, че разкритието на шийката на матката е десет сантиметра“.

Откакто Лекси започна да чете книги за бременни, Джеръми чуваше думите „плацента“, „пъпна връв“ и хемороиди твърде често. Споменеше ли тя още веднъж, че зърната на гърдите й ще се разранят при кърменето — „Дори ще кървят!“ — беше сигурен, че ще се наложи да напусне стаята. Като повечето мъже той имаше само най-обща представа „как расте детето в теб“ и още по-малък интерес; като цяло го интригуваше повече специфичният акт, който задвижва процеса. Него не би отказал да обсъжда, особено ако тя го гледа над ръба на чашата с вино в стая, осветена от свещи, и му говори с напевния си глас.

Проблемът беше, че Лекси подмяташе тези думи като съставки, изписани върху кутия с мюсли, и вместо да се почувства обнадежден, на него по-скоро му призляваше.

Въпросните разговори обаче не помрачаваха вълнението му. Имаше нещо трепетно във факта, че тя носи неговото дете. Изпитваше гордост, че е дал своя принос в продължаването на вида и е изпълнил ролята си на създател на живот — дотолкова, че често му се приискваше Лекси да не го е молила да пази бременността й в тайна.

Вглъбен в мисли, не чу, че тя и госпожа Рейнълдс слизат по стълбите.