Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 23

Подозираше, че не е съвсем справедлив, но какво да правят младите без ресторанти и кина? Дори да се разхождаш из града означаваше да вървиш пет минути в едната посока и после да се върнеш по обратния път. На Лекси, разбира се, това не й се струваше странно и след работа й стигаше да седи на верандата, да пие сладък чай или лимонада и да помахва на съседите, минаващи по улицата. Ако пък природата реши да съдейства и се извие буря, седенето на верандата включваше трепетно очакване да проблесне светкавица. За да му вдъхне допълнителна увереност, Лекси го уверяваше, че „през лятото има толкова светулки, че прилича на Коледа“.

— Очаквам го с нетърпение — въздишаше Джеръми.

От друга страна, в Бун Крийк той най-сетне осъществи своя отколешна мечта — купи си първата кола.

Наречете го мъжка ексцентричност, но щом осъзна, че ще се мести в Бун Крийк, това беше събитието, което очакваше с най-голямо нетърпение. Не беше спестявал и инвестирал толкова години за нищо! Извади късмет да купи акции на Яху и АОЛ — след като написа статия за бъдещето на интернет — и преди да замине за Бун Крийк, продаде изгодно част от портфолиото си. Предвкусваше всеки момент от покупката — от разлистването на различни автомобилни списания до посещението на автопарка. Представяше си как сяда зад волана и вдишва прословутата миризма на „нова-новеничка кола“. Безброй пъти съжаляваше, че живее в Ню Йорк само защото да притежаваш автомобил в града беше абсолютно ненужно. Жадуваше да се качи в купето на спортен кабриолет с две врати и гюрук и да го подкара по спокойните провинциални пътища. Сутринта, когато с Лекси тръгнаха към автопарка, по лицето му грееше усмивка при мисълта, че е ударил часът да седне зад кормилото на мечтаната кола.

Не беше предвидил обаче как ще реагира тя, когато застанаха пред лъскавия спортен автомобил и той запрокарва благоговейно длан по елегантните му извивки.

— Как ти се струва? — попита я.

Беше сигурен, че и Лекси не може да устои на изкушението.

Тя повдигна объркано вежди.

— Къде ще сложим детското столче?

— Ще използваме твоята кола — отвърна той. — Тази ще е само за нас двамата. За бързи излети до крайбрежието или до планините. Или за екскурзии до Вашингтон през уикендите.

— Моята кола няма да издържи още дълго. Най-добре да вземем нещо за цялото семейство.

— Например?

— Миниван?

Джеръми примигна.

— Няма начин. В никакъв случай. Не съм чакал трийсет и седем години, за да купя миниван.

— Седан?

— Седан? Татко кара седан! Прекалено млад съм за седан.

— Джип? Джиповете изглеждат спортни и хващат окото. И са подходящи за планината.

Той се опита да си представи как ще изглежда зад волана и поклати глава.

— Джиповете са за майки от предградията. На паркинга пред „Уолмарт“ съм виждал повече джипове, отколкото в планините. Освен това замърсяват въздуха повече от обикновените коли, а аз съм загрижен за околната среда.