Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 21

— Защо в „Грийнлийв“?

Тя се измъкна изпод ръката му.

— Къде другаде?

— Тук.

— При мен? — удиви се тя.

— Разбира се — отвърна той, сякаш отговорът е очевиден.

— Но още не сме женени.

— Е, и?

— Знам, че е старомодно, но тук двойките не живеят заедно преди сватбата. Хората ще се мръщят. Ще шушукат, че спиш с мен…

Той се втренчи изумено в нея.

— Но аз наистина спя с теб… Забрави ли, че си бременна?

Тя се усмихна.

— Признавам, че звучи нелогично. Ако зависеше от мен, предпочитам да останеш тук. И, да, знам, че рано или късно ще разберат за бебето. Хората тук умеят да прощават грешките, но това не означава, че е редно да живеем заедно. Ще говорят зад гърба ни и дълго няма да забравят, че сме „живели в грях“. Години наред ще ни описват така. — Тя поклати глава и го улови за ръката. — Знам, че искам много, но ще го направиш ли за мен?

Той си спомни „Грийнлийв“ — порутени дървени бунгала сред мочурище, гъмжащо от отровни змии; Джед — страховитият безмълвен собственик; препарираните животни, красящи всяка стая. „Грийнлийв“. Мили боже!

— Да — отвърна. — Добре. Но… защо „Грийнлийв“?

— Къде другаде? Е, има навес зад ресторанта на Дорис. Май има и баня, но е по-неуютно от „Грийнлийв“.

Джеръми преглътна.

— Джед ме плаши — призна.

— Знам. Той ми каза, когато направих резервацията, но ми обеща да се държи по-мило, понеже вече си съгражданин. Добрата новина е, че ще ползваш отстъпка, понеже ще отседнеш за по-дълго време.

— Късметлия съм! — опита се да се пошегува Джеръми.

Тя прокара показалец по ръката му.

— Ще ти се реванширам. Ако си дискретен, ще ми гостуваш често. И ще ти готвя вечеря.

— Дискретен?

Тя кимна.

— Няма да паркираш колата отпред например. Или ако я паркираш пред къщата, ще си тръгваш преди изгрев-слънце, за да не я видят.

— Защо ми се струва, че пак станах шестнайсетгодишен, който се крие от родителите си.

— Защото точно това ще правиш. Само че тези хора не са склонни да проявяват майчинско великодушие. Напротив.

— Защо тогава ще живеем тук?

— Защото ме обичаш — отвърна тя.

4

През следващия месец Джеръми започна да се приспособява към живота в Бун Крийк. В Ню Йорк първите повеи на пролетта се усещаха през април, но тук се запролетяваше по-рано — около средата на март. Клоните на дърветата напъпиха, студените утрини постепенно станаха хладни, а меките слънчевите дни не изискваха нищо повече от риза с дълги ръкави. Кафявите ливади започнаха да се обагрят в смарагдовозелено, азалиите и дряновете разцъфтяха. Въздухът миришеше на цветя, на борове и сол, а по необятното синьо небе само тук-таме се стелеха пухкави облаци. Градът изглеждаше по-ярък и по-жизнерадостен, сякаш зимното униние е било само лош сън.

Мебелите му най-сетне пристигнаха и ги складираха в бараката на Дорис. Понякога се питаше дали не е по-добре да се премести при тях. Не че не беше свикнал Джед да е единственият му съсед; собственикът на „Грийнлийв“ продължаваше да не обелва нито дума, но от време на време му пишеше съобщения. Трудно се разчитаха и бяха оплескани с… нещо — течност за балсамиране вероятно или друго вещество, с което препарираше създанията — но пък благодарение на него бележките залепваха здраво за вратата, а нито Джед, нито Джеръми се кахъряха за мазните петна по дъските.