Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 20

Той се засмя.

— Така значи… Моите уши и трапчинки. Твоите очи, нос, брадичка и чело. Нещо друго?

— Най-добре да спрем дотук. Кой знае какво ще кажеш, ако поискам краката й да са като моите. Доста си докачлив в момента.

— Не съм докачлив. Но смятам, че мога да предложа повече от уши и трапчинки. Колкото до краката ми… след тях са се обръщали доста глави, ако искаш да знаеш.

Тя се разкикоти.

— Добре де, добре, вярвам ти. А какво мислиш за сватбата?

— Сменяш темата?

— Все някога трябва да я обсъдим. Сигурна съм, че искаш да внесеш свой принос.

— Предпочитам да се доверя на теб.

— Мислех си за фара? Близо до хижата.

— Сещам се…

Спомни си, че тя говори за фара на нос Хатерас, където се оженили родителите й.

— Национален парк е и ще трябва да поискаме разрешение. За края на пролетта или началото на лятото. Не искам коремът ми да личи на снимките.

— Звучи ми разумно. Нали не бива да разберат, че си бременна? Какво ще си кажат хората?

Тя се засмя.

— Значи нямаш претенции за сватбата? Нещо специално, за което винаги си мечтал?

— Не… Но за ергенското парти имам.

Тя го сръга шеговито с лакът.

— Внимавай! — предупреди го и след малко добави: — Радвам се, че си тук.

— И аз се радвам, че съм тук.

— Кога ще изберем къща?

Поредната рязка смяна на темата отново напомни на Джеръми колко драстично се е променил животът му.

— Моля?

— Кога ще потърсим къща? Знаеш, че трябва да си купим къща.

— Мислех, че ще живеем тук.

— Тук? В това тясно бунгало? Къде ще е кабинетът ти?

— В спалнята за гости. Достатъчно просторна е.

— А бебето? Къде ще спи?

О, да, бебето. Чудно как го забрави за момент.

— Имаш ли нещо предвид?

— Предпочитам да е близо до реката, ако не възразяваш.

— Звучи ми добре.

Тя продължи със замечтано изражение:

— Къща с голяма веранда, уютна, с просторни стаи и високи прозорци, които пропускат слънчевите лъчи. И с ламаринен покрив. Не си живял, ако не си чувал как дъждът ромоли по ламаринен покрив. Най-романтичната музика на света!

— Обожавам романтична музика.

Тя сбърчи чело.

— Много лесно се съгласяваш.

— Забравяш, че от петнайсет години живея в апартамент. Градските мишки се безпокоят за други неща. Дали асансьорът работи например.

— Доколкото си спомням, асансьорът в твоя блок не работеше.

— Тоест знаеш, че не съм придирчив.

Тя се усмихна.

— Е, тази седмица няма да ни остане време. В библиотеката са се натрупали купища документи. Ще трябва да наваксам. Но през почивните дни ще поразгледаме.

— Звучи чудесно.

— А ти какво ще правиш? Докато работя?

— Ще късам цветни листенца и ще копнея за теб.

— Сериозно!

— Е, знаеш. Ще се постарая да вляза в ритъм. Ще включа компютъра и принтера, ще видя дали има бърз достъп до интернет, за да черпя информация. Свикнал съм да подготвям пет-шест статии предварително, за да разполагам с време, ако изникне интересна история. А и издателят ми спи по-спокойно така.

Тя се замисли.

— В „Грийнлийв“ няма бърза интернет връзка. Там нямат дори кабел.

— Кой говори за „Грийнлийв“? Ще се свързвам оттук.

— Най-добре да използваш библиотеката. Искам да кажа… след като ще отседнеш в „Грийнлийв“.